Запитване за резервация

За да изпратите запитване за резервация следвайте следните стъпки:

  • Изберете тип стая.
  • Кликнете на "Дати". От календара изберете дати от (настаняване) и до (освобождаване).
  • В раздел "За колко човека?" изберете броя на възрастните и деца (ако има).
  • Проверете въведените данните от "Обощение" и натискате бутона "Продължи".
  • В раздел "Изпрати резервация" въвеждате име, фамилия и телефон за контакти. Това е лицето за контакти, с което ние ще се свържем за да уточним по-нататъчните детайли. Едно лице може да прави резервация за 2ма и повече човека. По-късно се уточняват, на кои имена се правят резервациите.

Обща информация

Хотел Галерия е разположен в близост до центъра на кипящия от делови живот гр. Плевен. Сред еднообразието на типичната градска среда той изпъква със своята колоритност и новаторски дух.

Описание на хотела:
Хотел Галерия представлява умело съчетание на уютната бизнес обстановка с богата изложба на творби на съвременни български художници. Открийте и историческите забележителности на неповторимия Плевен – Панорамата на плевенската епопея, Исторически Музеи и природен парк Кайлъка. Хотел Галерия е идеалният избор на модерния турист, който посещава Плевен по работа или за удоволствие.
Хотелът разполага с ресторант, лоби бар, 24 часа рум сервиз, пране и гладене, охраняем паркинг.
Ресторантът на хотел Галерия предлага неподправен конфорт и уют, подсилен от каринните изображения по стените на известния Плевенски художник Кр. Люцканов. Ресторантът предлага богат асортимент от алкохолни и безалкохолни напитки и богата листа от отлежали български вина от всички региони на страната. В менюто на ресторанта са включени ястия от българската и световна кухня.
Описание на стаите:
Хотелът предлага настаняване в 9 двойни стаи и 2 луксозни апартамента (със собствени сауни).
Всички стаи и апартаменти предлагат следните удобства: компютърна система с интернет, телевизор с кабелна телевизия, телефон, мини бар.
– климатик
– собствен санитарен възел с вана
– конферентни възможности
Спорт / Забавления:
Спа центърът на хотела е на разположение със сауна, парна баня, джакузи, класически масаж, ароматерапия, антицелуитен масаж.

Удобства

  • Sauna
  • SPA център
  • Баня с вана
  • Джакузи
  • Интернет
  • Кабелна телевизия
  • Масажни кабинети
  • Парна баня
  • Ресторант
  • Собствен паркинг
  • Телевизор
  • Телефон

България - Плевен

България - ПлевенПлевен е град в Северна България. Той е административен център на едноименните община Плевен, област Плевен и е най-голямото икономическо ядро на Северозападен икономически район. В края на 2015 г. градът има население 99 628 души и е седмият по големина в България и третият по големина в Северна България, след Варна и Русе.[1][2][3] Поради демографската

Culture and history info

Най-ранните следи от живота и дейността на човека по тези земи се отнасят към края на 5 хилядолетие пр.н.е.. Многобройни археологически находки са свидетелство за високата материална и духовна култура на траките, обитавали хилядолетия този край. Сред тях е най-голямото златно съкровище, открито по българските земи – Вълчитрънското, състоящо се от 13 съда с култово предназначение с общо тегло 12,5 кг. В началото на новата ера тези земи стават част от Римската империя. На пътя от Ескус за Филипополиспри днешния Плевен възниква римската пътна станция Сторгозия, а по-късно и крепост със същото име. Археологическите проучвания говорят за мащабно строителство на административни, военни и религиозни постройки. Един от най-ценните археологически паметници е раннохристиянската базилика от 4 век, втората по големина в България след царската базилика в Плиска. Средновековие През Средновековието селището представлява силна крепост с добре развити занаяти, търговия и монетосечение. Името на града произлиза от думата плевел, понеже всички, които минавали от тук забелязвали буйната растителност и го наричали така, родило се името Плевен. Друга хипотеза, застъпвана в 50-те години и възникнала доста по-рано, свързваше името на града с една плевня или плевник, която първият заселник тук построил. Като се вземе предвид произхода на рода на настоящия ни президент (село Плевня, сега в Гърция, Плевнели беше и фамилията, която имаше дъщерята на изселилия се в Турция зъболекар д-р Еминов. Това ако не е български и местен патриотизъм!), нищо чудно. На руски ни наричат Плевна, пак кореспондира донякъде. Трета хипотеза казваше, че мястото било действително само плевели и го оплевили, за да се заселят, както другаде горели горите. От там страдателно причастие – плевено място, та град Плевен. Езиковедски тази хипотеза е най-правилна и достоверна. В града ни има активно дружество на краеведите, затова трябва да се вземе тяхното мнение относно топонимията на нашия град. Под османска власт По време на османската власт Плевен само частично запазва българския си облик. Освобождението заварва града повече турски, отколкото български. През Възраждането населението се занимава със селско стопанство, занаяти и търговия, строят се чак тогава [[църква] и училища]]. Мостове и обществени чешми (Балъклия, например) строи властта. През 1825 г. тук отваря врати първото светско училище, за това липсват сигурни данни. През 1840 г. (или по други източници през 1941 г.) Анастасия Димитрова открива първото девическо училище в България. Именно тук през 1869 г. националният революционер и борец за свобода Васил Левски основава първия в страната революционен комитет. Същата година е основано и читалище „Съгласие“. В хода на Руско-турската освободителна война Плевен придобива стратегическо значение и фокусира вниманието на световната общественост в продължение на 5 месеца (вижте Плевен (битка)). Около града се концентрират огромни войскови сили на двете империи. Тук се решава и изходът на войната. На 10 декември 1877 г. руската армия успява да разгроми и плени армията на Осман паша. От двете воюващи страни (Турция и Русия с Румъния) са дадени десетки хиляди жертви. До 2002 г. денят се отбелязваше като Празник на Плевен, а сега – като Ден на признателността. Улици, а доскоро и предприятия, носят имена на дати, личности, полкове, свързани с Плевенската епопея. С годините улиците южно от центъра получават имена като „Сан Стефано“, „Шипка“, „Шейново“, „Самара“, след войните 1912 – 1913 гг. „Енос“, „Чантлджа“, „Ген. Колев“. След Освобождението
Плевен преди 1940 г.
Съответно през 1944 – 1959 г. се извършват промени в града, икономиката, учебното дело, здравеопазването, банковото дело и администрацията. На мястото на национализираните големи и по-малки предприятия се създават окрупнени машиностроителни, текстилни, тютюнопреработвателно, консервно, мелничарско, мебелно и други държавни индустриални предприятия (ДИП), някои наречени комбинати (Държавен консервен комбинат „Георги Кирков“). Ликвидират се по всички търговски правила различни стари кооперации и се създават нови: обущарска „Девети септември“, дърводелска „Мебел“, шивашка „Колективен труд“, плетаческа „Съгласие“, картонажна „Цанко Кисьов“, сладкарска „Освобождение“. Създава се ТКЗС и ДЗС, които по-късно се обединяват. Специфично предприятие с разностранна дейност от килимарство до електротехнически изделия е „Промкомбинат “Мир", от т.н. „местна промишленост и занаяти“. Остават и известен брой частно работещи занаятчии. До 1958 г. Плевенски окрът е голямо и внушително образувание от Стара планина до Дунава. Граничи с Врачански, Софийски, Пловдивски и Шуменски окръзи. Създаването на Ловешки окръг и осигуряването на излаз на Дунава за Търновски окръг орязва много Плевенския окръг, разделяйки бившите околии. По-късно, след 1960 г., много от предприятията сменят площадките си и се разширяват на местата на зеленчукови градини, хиподрум и други терени по теченията на Гривишката бара и река Тученишка чак до вливането ѝ във Вита. Създава се Промишлената зона с дължина над 15 км, започваща от половината път до с. Гривица и обхващаща и „Нефтохим“ („Плама) между Ясен и Долни Дъбник. В южната част на Плевен в дотогавашния затвор през 1965 се създава Завод за ядрени прибори, по-късно станал научно-производствен комбинат и най-голямото предприятие в града. Посещаването на Плевен и излизането от него след 1947 – 48 г. не са ограничавани, освен движението на моторни превозни средства из страната, които за движение извън границите на големия окръг до 1958 г. трябваше да имат т.н. “Знак НМ" – талон към основния талон на превозното средство. Това е било валидно за всички „големи“ окръзи. След създаването на малките окръзи тези ограничения отпадат. Докъм 1965 г. балканджиите от Троянско слизат със закрити каруци „чифт“, теглени от дребни кончета, до Дунава. Продават или заменят срещу жито и царевица картофи, столарски изделия, дърва за огрев, грънци, сланина, сливова и други свои произведения. С времето тази дейност затихва, а жителите на Плевен започват да купуват и строят имоти предимно в Троянско, но и в други части на Балкана и Предбалкана. Държавното предприятие „Балкантурист“, Бюрото за младежки туризъм „Орбита“, Профсъюзите и отделни мощни предприятия използват засиленото значение на Плевен като туристичеста дестинация за кратки посещения. Круизи по Дунава правят отклонения от Никопол до Музея на иконата (църквата „Свети Николай“, другите музеи и паметници, по-късно особено „Панорама “Плевенска епопея 1977 г.). Големи групи съветски туристи се отбиват или прескачат от морето, идват германци, израелци, французи. Засилват се т.н. „преки връзки“ (делови, културни, лични) между градове, отделни предприятия и лица, което допринася за посещения на чужденци в Плевен и пътуване на плевенчани в чужбина.

Прочети още