Запитване за резервация

За да изпратите запитване за резервация следвайте следните стъпки:

  • Изберете тип стая.
  • Кликнете на "Дати". От календара изберете дати от (настаняване) и до (освобождаване).
  • В раздел "За колко човека?" изберете броя на възрастните и деца (ако има).
  • Проверете въведените данните от "Обощение" и натискате бутона "Продължи".
  • В раздел "Изпрати резервация" въвеждате име, фамилия и телефон за контакти. Това е лицето за контакти, с което ние ще се свържем за да уточним по-нататъчните детайли. Едно лице може да прави резервация за 2ма и повече човека. По-късно се уточняват, на кои имена се правят резервациите.

We are sorry, there are no rooms available at this accommodation at the moment

Обща информация

хотел Кристал Палас София е открит през 2004 г. Той е част от българската хотелска верига FPI Hotels & Resorts. Сградата на хотела е паметник на културата и част от архитектурния ансамбъл „Докторска градина в София. Стилистиката на екстериора е умело пренесена и в луксозния класически дизайн на интериора.

хотел Кристал Палас София

Притежава престижните международни сертификати ISO 9001 – за качествено управление на хотели и туристически услуги и ISO 22000 – за качествено управление на ресторанти и храни, както и сертификат за чисто производство. Той е отличен с награда „Сграда на годината 2004 в категорията „Градски хотели, а през 2008 г. беше обявен от читателите на сп. Travel Magazine за най-добър четиризвезден хотел.

Защо не разгледате още нашите промоционални оферти с намалени цени, като кликнете тук!

България - София

България - СофияСофия е столицата и най-големият град в България. Тя е 15-ят по големина град в Европейския съюз, с население 1 286 383 души, което представлява 16,4% от населението на България.[1][2] Разположена е в централната част на Западна България, в Софийската котловина, и е заобиколена от планини: Витоша на юг,Люлин на запад и Стара планина на

Culture and history info

Тракийската Сердика
Останки от крепостта Сердика
София е една от най-древните европейски столици. Нейната история може да се проследи до времето нанеолита. Следи от няколко неолитни селища са открити на нейна територия (около днешния Дворец, както и в днешния квартал Слатина), които датират от 5000 г. пр.н.е. През VII век пр.н.е. на север от топлия минерален извор, близо до днешната Владайска река, възникватракийският град, станал известен като Сердонполис или Сердика. За кратък период от време през IV век пр.н.е. градът е управляван от Филип II и след това от неговия син Александър Македонски. Римски период
Антична Сердика – Ротондата „Св. Георги“ и останки от резиденцията на императорКонстантин I Велики от IV век.
Градът пада под римско владичество през 29 г. По време на император Марк Улпий Траян (98 – 117) Сердика, която лежи на римския път Виа Милитарис, процъфтява като значимо селище в провинция Тракия. Въздигнат от него след 106 г. в ранг на „муниципия“ (municipium), той получава самоуправление и става център на административен район. Градът се разраства при Марк Аврелий (161 – 180 г.) и имп. Комод (176 – 192 г.), между 176 и 180 г. е укрепен с внушителна крепостна стена, наблюдателни кули, във 2 в. е каптиран горещият минерален извор и са издигнати градските терми, административни и други представителни сгради. От втората половина на III в. значението на града рязко нараства. Макар че не е подминат от нашествията на готите в 271 г., той е предпочетен пред Ниш и става столица на обширната римска провинция Дакия Аврелиана, образувана в Горна Мизия от император Аврелиан. При административната реформа в 285 г. на Диоклециан Сердика се превръща в столица на новосъздадената провинция Средиземна (Вътрешна) Дакия. При разделянето на диоцез Мизия на две, тя става столица и на северния диоцез – Дакия, включващ провинциите Вътрешна (Средиземна) Дакия, Крайбрежна Дакия, Дардания, Горна Мизия,Превалитания. Между 275299 г. е построен покритият амфитеатър на градския и областния съвет – Булевтериона. Възможно е в Сердика да е роден император Аврелиан, макар че родното му място не е установено със сигурност. При неговото управление Сердика е укрепена с нова крепостна стена в северна посока. Тук около 250 г. е роден император Галерий, който завършва земния си път в Сердика и е погребан в града. Сердика е седалище на християнски епископ, а през 343 г. в града е проведен Сердикийският събор, свикан от западния император Констанс и източния император Констанций II. На него заседават 341 епископи на християнската църква, сред които свети Атанасий Велики, св. Осий от Кордоба и известният сердикийски епископ Протоген. Установени са правила за вътрешно църковно устройство и за отношенията на Църквата със светската власт. Пътувайки към събора, свети Атанасий основава Златноливаденския манастир, разположен до днешното чирпанско село Златна ливада, който и в момента е действащ. Сердика е любимият град на император Константин Велики (родом от близкия Ниш), който дори възнамерява да премести столицата си тук. Антични автори твърдят, че той често казва: „Сердика е моят Рим[16]. Императорът обича да резидира в Сердика, където са издадени много от неговите укази, запазени в Corpus Iuris Civilis, дълги месеци живее и управлява Римската мперия от своя дворец тук, наречен условно от учените „градска резиденция“. В 4 век той заема цял квартал на града, известен като „Константинов квартал“, разположен най-общо между днешните улици „Калоян“, „Позитано“, „Леге“ и южно от Президентството. По-късно, в 13 век, това, което е оцеляло от комплекса, е превърнато в дворец на българския севастократор Калоян.[17] [18][19] Тук е била градската резиденция на севастократора, а извънградската е била при известната Боянска църква. През 357 г. римският историк Амиан Марцелинопределя града като голям и прочут. През 56 век, по времето на така нареченото Велико преселение на народите, градът преживява нашествия от хуни, готи, авари, славяни и други, тъй наречени варварски народи. Император Юстиниан Велики (527 – 565) полага забележими грижи за Сердика – градът е укрепен и е построена запазената до днес внушителна базилика Света София, дала по-късно името си на града. Средновековен Средец В началото на IХ век, на 9 април 809 г. – Великден, хан Крум присъединява Сердика и градът за пръв път влиза в пределите на българската държава.[20]След първото превземане на Преслав и Дръстър от Йоан Цимисхий в 971 г. Средец е седалище на българския патриарх. През войните на комитопулите, византийският император Василий II Българоубиец прави неуспешни опити да превземе града между 986 и 1016 г. Особено тежко е поражението, което му нанася цар Самуил на 17 август 986 г. при Траянови врата, когато императорът успява да се спаси с бягство, изоставяйки войската и съкровищата. Едва през 1018 г., след смъртта на Иван Владислав, останали без силен цар, войводите на 35 крепости, включително Средец, доброволно приемат върховенството на византийския император. В 1040 г. градът е освободен от Петър Делян. През 1183 г. съюзените войски на сърби и маджари превземат Средец. Градът е опустошен и при преминаването на три кръстоносни похода през 1096, 1147 и 1189 г. След възобновяването на българското царство през 1185 г. в 1193 г. при Иван Асен I българската власт е възстановена, а епископът на Средец е въздигнат в сан митрополит. От 12-ти до 14-ти век в Средец процъфтяват занаятите и търговията. София е главен град на западните български земи, и обикновенно се управлява от севастократора, втория по ранг на титлата след царя, той е резиденция на севастократор Александър, след него и на севастократор Калоян и на севастократор Петър, докато е управител на западните български земи[21] , вторите хора по сан след царя. Към 13 век се формира Софийската (Мала) Света гора – значим център на православието с множество манастири около града. Османско владичество
Църквата „Св. София“
През 1349, 1355 и 1382 – 88 г. се водят битки срещу османските нашественици. Османското нашествие на два пъти е отблъснато, но на невероятно висока цена – убити са първо единият, а после и другият български престолонаследници. Османлиите внедряват в София един фанатично предан помохамеданчен млад войник, вещ в лов със соколи. Той се представя за дезертьор и спечелва доверието и симпатиите на владетеля на София, Иван Асен V. В наивността си, по време на лов, когато владетелят и фанатикът остават сами, владетелят бива издебнат и отвлечен завързан на кон в Пловдив при началника на османската войска Балабан бей [22], подчинен на Лала Шахин. Така османлиите успяват да влязат в София, но околните крепости – Урвич, Бояна, Бистрица и др. остават в български ръце и битките продължават до 1388 г., когато в бой с османлиите загива завърналият се от плен трети престолонаследник – Иван Асен V. Скоро след завоюването София става столица на цялата европейска част на османската империята – бейлербейство Румелия. По време на големия поход на Янош Хуняди през есента на 1443 г. османците изоставят София, като евакуират населението и опожаряват града, за да затруднят снабдяването на противника. Унгарците са посрещнати от християните с тържествена служба в катедралата „Света София“, но няколко седмици по-късно те отстъпват към Пирот и християните в София и околностите са подложени на кланета заради съдействието, оказано на унгарската армия.[23] От 15 век са известни имената на войводата Радич, на Радивой, обновил и изписал в 1493 г. Кремиковския манастир, на Радослав Мавър, обновил и изписал Драгалевския манастир в 1476 г. Владислав Граматик съобщава, че в 1469 г. при пренасянето на мощите на свети Иван Рилски те са посрещнати в София от богатия и влиятелен „ктитор Георги“. Утвърждава се и сред турската администрация християнското име на града – София. По-големите и хубави черкви са превърнати в джамии, но в ХV в. в града оцеляват и действат около 12 храма, като съборна черква е „Св. Марина“. В края на ХVI в. бейлербейството е преобразувано в Румелийски еялет, най-голямата административна единица в империята, обхващаща почти целия Балкански полуостров, и София е негова столица до 1836 г., когато такава става Битоля. Във втората половина на 15 и в 16 век в София и околните селища и манастири от Софийската света гора се развивива едно от най-значимите книжовно-просветни български средища след падането на България под османска власт – Софийската книжовна школа. В тъмната епоха на робството София дава 9 християнски светци. Първи просиява Св. мъченик Георги Стари Софийский Българский в 1437 г., след него просиява Св. мъченикГеорги Нови Софийски Кратовски и Български, изгорен от турците на 11 февруари 1515 г., трети просиява Св. преподобни Софроний Софийски и Български в 1515 г., четвърти Св. мъченик Георги Най-нови Софийски на 26 май 1530 г., пети Св. великомъченик Николай Нови Софийски – 17 май 1555 г., шести Св. свещеномъченик Терапонтий Софийски – 1555 г., седми Св. преподобни Пимен Зографски, осми Св. мъченик Константин Софийски – 1737 г. Bъстанието на архиереите в Софийско и Самоковско избухва в 1737 г., при подавянето му в края на юли и началото на август 1737 г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу са избити около 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително самоковският митрополит Св. мъченик Симеон Самоковски и Софийски, обесен в София от турците на 21 август 1773 г. – той е деветият софийски светец. От 17 век градът постепенно започва да запада със западането на самата Турция, освобождението на Сърбия и приближаването на границата до София, в резултат на което изостава в развитието си. Към всичко това се прибавя големият пожар от 1816 г., чумата от 1857 г. и две земетресения – съответно през 1818 и 1858 г. Въпреки това София остава един от големите български градове. В града има консули на Франция, Италия и Австро-Унгария. В 1864 г. градът е център на Софийския санджак в новосъздадения Дунавски вилает, който замества Румелийския такъв, а в 1876 г. градът става център на Софийския вилает, който обхваща цяла централна Западна България от Копривщица до Ниш и от Горна Джумая до Пирот с Орхание, Враня, Самоков,Прокупле. Българите в София в ХIХ век имат своя община, 7 църкви и 2 светски училища – взаимно (основано в 1825 г.) и класно, а килийни при църквите и манастирите има още от времето на Софийската книжовна школа. В 1867 г. е основано читалище „Цвят“, българското женско дружество „Майка“ е от 1869 г., в 1874 г. е създадена ученическата дружина „Напредък“. Борбата срещу гръцкото духовенство започва още в 1818 г.[24] Тук Баба Неделя основава първото девическо учиище в българските земи. От 1859 г. започват празненствата в чест на славянските първоучители св. Кирил и Методий. На 15.10.1872 г. в храма „Св. Стефан“ в Цариград българският екзарх Антим I хиротонисва Първия екзархийски Софийски митрополит Мелетий, в 1877 г. владиката е подгонен, че укрива ботеви четници и изпраща сведения за турските зверства през Априлското въстание, но след кратък престой в Цариград се връща и участва в организирането на Кресненско-Разложкото въстание, той е депутат в Учредителното събрание във Велико Търново в 1879 г., член-кореспондент на БАН, богатата си лична библиотека и 70 000 лв. завещава на Българската гимназия в Солун и на Св. Синод на БПЦ за издателска и просветна дейност. B 1870 г. Васил Левски основава революционни комитети не само в града, но и в околните села. Видни софийски възрожденци са Димитър Трайкович – член на Софийския рев. комитет, Иван Денкоглу, Сава Филаретов, Йорданка Филаретова, Захари Икономович - Круша, революционерът книжар Никола Вардев, йеромонах Генадий Скитник (Иван Ихтимански) – член на Софийския революционен комитет и игумен на Драгалевския манастир, където Левски често отсяда и прави заседания на комитета, Никола Стефанов Крушкин – Чолака, съратник на Левски, член на Софийския революционен комитет, обесен от турците, Георги Абаджията – книжар, куриер на Софийския революционен комитет обесен от турците заедно с Чолака, Киро Геошев (Киро Кафеджи), съратник и ятак на Левски, обесен от турците, хаджи Стоян Книжар обесен от турците, Христо Ковачев член на Софийския революционен комитет, заточен вДиарбекир, участниците в Априлското въстание копривщенците Стойчо Рашков и Тодор Малеев, на които е възложено да вземат от Пловдив материали за леене на куршуми. са обесени от турците на Лъвов мост и т.н. Българите активно съдействат с разузнавателни сведения и водачи на руските войски в Освободителната война. Палачът на Стара Загора – Сюлейман паша, подготвя грозно отмъщение – той дадва заповед градът да бъде изгорен, при което разправата с християнското население е неминуема. Само категоричната намеса на консулите Леандър Льоге и Вито Позитано, a по непотвърдени данни – и застъпничеството на софийския равин Габриел Меркадо Алмоснино спасяват града. Австро-унгарският консул Йозеф Валхард също подкрепя действията в защита на града. Това спасение обаче не се отнася за обикновените българи, над които започват екзекуции. Русите и чуждите кореспонденти заварват 16 бесилки, на които са екзекутирани българи до последния момент преди навлизането на освободителните войски [25]. След Освобождението
„Златарската чаршия в София“, картина на Йозеф Обербауер от края на 19 век
София 1920 – 1930, фотографска снимка отДАА
По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. София еосвободена от османско иго на 4 януари 1878 г. (23 декември 1877 г. стар стил) от руски части под командването на генерал Йосиф Гурко. През февруари 1878 г., в разгара на военните действия, населението на града намалява почти наполовина и по данни на общината е 11 694 души, от които 6560 българи, 3538 евреи, 839 турци и 737 цигани.[26] На 20 октомври 1878 г. от Пловдив в София се премества седалището на Временното руско управление, а на 3 април (22 март стар стил) 1879 г. по предложение на Марин Дринов Учредителното събраниеизбира София за столица на Княжество България (4 април е обявен за празник на София). В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция. Избирането на София за столица спомага за нейното бързо превръщане в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център на страната. Започва концентрацията на капитали и развитието на промишлеността, изграждането на предприятия на електродобивната, металодобивната, пивоварната и дървопреработвателната промишленост. В повечето случаи това са все още малки фабрики и работилници. Към края на века на река Искър над Панчарево е построена първата водноелектрическа централа, която осигурява електроенергия за града. В 1893 г. е построена железопътната линия София-Перник, а след това и до Пловдив и Варна. На Велики четвъртък, 16 април 1925 г., в София е извършен атентатът в църквата „Света Неделя“ от дейци на военното крило на БКП. Убити са 170 души и са ранени 500. По време на Втората световна война, въпреки че България не участва в бойни действия, британските и американските въздушни сили извършват жестокибомбардировки на София. Ударени са най-вече граждански обекти, като Народния театър (тежко засегнат), църквата от ХI век Свети Спас (силно разрушена в 1944 г.), Градската библиотека (напълно унищожена на 30.03.1944 г., изгарят 40 000 тома книги), католическата катедрала Свети Йосиф(напълно унищожена на 30.03.1944 г.), Духовната академия (тежко засегната, изгорен е куполът на храма, вграден в нея), взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център, убити са над 2000 души от софийското население и са разрушени 12 657 сгради.

Прочети още