България - Велинград

България - Велинград

Things to do - general

Велинград е град в Южна България, в област Пазарджик и е втори по големина в областта след областния градПазарджик. Градът е административен център на община Велинград. Образуван е през 1948 г. от сливането на селата Лъджене, Каменица и Чепино. Наречен е от тогавашната власт на партизанката Вела Пеева.

Велинград се намира в Чепинската котловина в Западните Родопи.

Градът има планински климат. Намира се в европейско-континенталната климатична област, на границата с континентално-средиземноморската област. Лятото е прохладно и краткотрайно, а зимата – мека и продължителна. Валежите са сравнително малко. През пролетта и началото на лятото са по-обилни, в края на лятото и есента е по-сухо. Снеговалежите са достатъчни и задържането на снежната покривка е продължително (до 150 дни). Снежната покривка е устойчива и дебела.

Велинград е един от най-безоблачните градове в България. Облачността е най-голяма през зимните месеци. Общото ѝ намаляване се наблюдава в началото на есента. Това е едно от местата в България с повече безвалежни дни. Наличието на ясно време и обилно слънцегреене е характерно за Велинград. Средногодишната температура на въздуха е 9 °С. Относителната влажност на въздуха е 75%. Атмосферното налягане е ниско – 693 mm живачен стълб.

Водни ресурси в района на Велинград – реки, карстови и минерални извори – има в изобилие. Те са фактор за определянето местоживеенето на хората, стопанската им дейност, за развитието на туризма като цяло. Многобройните бистри планински потоци и рекички се обединяват в Чепинската река. По-важните ѝ протоци са Грънчарица, Луковица, Лепеница, Мътница и Требетущица. Язовирите в района разнообразяват природната среда, изменят положително микроклимата и увеличават значително привлекателността на ландшафта. Във Велинград има редица карстови извори като Клептуза.

Във Велинград са съсредоточени едни от най-богатите в България хидротермални находища.

Минералните извори (80 на брой), мекият климат и прекрасната природа са голямото богатство на града. Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“. Тук има множество санаториуми, лечебници, модерни СПА центрове и хотели.

Country България
RegionПазарджик
MunicipalityВелинград
Population24 661
Altitude755

Culture and history info

Културните пластове дават основание да се твърди, че Чепинският край е обитаван от тракийски племена през 6 – 5 век пр.н.е. Най-трайни са следите от племето беси – открити са могили, некрополи, стени от селища и крепости. Писмени сведения за тази епоха дават древните историци Херодот и Тукидид:

„Там в Тракия била страната на блаженството, която лежала високо над планината, където обитавал Дионисий. На планината Пангей се намирал прочут негов храм, където служели жреци от племето беси. Там имало и жена пророчица, подобна на делфийската Пития.“ Херодот , Историята

За авторитета и значението на храмът на Дионисий в Родопите говори фактът, че Александър Македонски и бащата на Октавиан Август са го посетили, за да им гадае пророчицата за бъдещето им.

От траките са останали много надгробни могили – седем в Баташкото блато (сега дъно на езеро), две могили в местността „Юндола“ и десетки на други места. Развалини от тракийски селища и крепости могат да се видят в местността „Печковец“, в подножието на средновековната крепост Цепина, където са намерени фрагменти и от тракийска керамика и оръдия на труда, както и на други места.

През 46 г. римляните завладели Родопите. Така започва смесен трако-римски период, който продължава до идването на славяните. За римската култура в този край говорят археологическите находки от селища и укрепления в местностите „Биволичино дере“ и „Ремово“. Това са останки от глиненитръбопроводи за минерална вода, от настилки за пътища, от укрепления, мраморни плочи, монети и т.н.

В началото на 6 век Чепинският край е бил населен със славяни. Според проф. Петър Петров и проф. Марин Дринов тук е живяло племето драговичи. Славяните възприели много от обичаите, нравите и културата на траките, като им предали свои характерни черти. По-късно към славяните се прибавили ибългарите. Чепинската котловина е присъединена към българската държава при управлението на Маламир, а неговият наследник Пресиян включва в пределите и цялата родопска област.

За голямото стратегическо значение на тези места говори фактът, че след кръвопролитни боеве или чрез тайни заговори те преминавали ту в български, ту във византийски ръце. Окончателното им освобождаване от византийците става при управлението на цар Калоян. От това време са останали следи от укрепления в местността „Стража“ – на 12 km източно от града в местността „Градот“ – на 12 km северно от Велинград в землището на гр. Ракитово се намира тази местност. По времето след цар Калоян крепостта Цепина е била столица на деспот Алексий Слав. По-късно той премества столицата си вМелник.

От времето на цар Иван Александър са намерени монети от Чепинския край. Смята се, че падането на крепостта Цепина и на целия Чепински край под турска власт е станало през 1371 – 1373 г. След това събитие настъпили редица сериозни промени в живота на тукашните българи. Османската империя имала нужда от съюзници в центъра ѝ и започнала да налага ислям доброволно или насилствено още в началото на 16 век.

Османският регистър, отнасящ се за годините 1516 – 1517, посочва появяването на първите живеещи мохамедани в района. Тогава в чепинските села има общо 624 домакинства, 12 от които мюсюлмански. Българите носят имена като Велчо, син на Златко, Петко, син на Райо, Радул, син на Прослав и пр., докато 7 домакинства от Лъджене използвали за фамилно име арабското Абдуллах, което обикновено се дава на всички новоприети в исляма. Тези 7 домакинства владеели пълен чифт, т.е. парче земя, за което се е смятало, че може да осигури добро материално положение на едно семейство.

Според „Летописа на поп Методи Драгинов“ по времето на потурчването на Чепино от Мехмед IV (1656 – 1661 г.) част от населението е било принудено да приеме исляма, тъй като гръцкия владика Гаврил набедил местното население за непокорно пред пашата в Пловдив. Когато пашата пристигнал в Чепино, събрал първенците и поискал да ги убие, но те приели исляма с надеждата, че ще бъдат пощадени[2]. Почти всички наследници обаче са запазили народността, езика и благия си характер. Чепинци продължили да говорят звучния български език, да пеят мелодичните си песни, да тачат обичаите си.Българите-мюсюлмани са запазили много от традициите на християнския култ. Във всички мюсюлмански селища на Гергьовден се правят люлки на ергените и момите, кичат се със здравец портите и чеиза на момите.

Чепинското население не останало настрана от Възраждането и националноосвободителните борби на българския народ. През 1816 г. каменчани изградили новата църква „Св. Троица“.[3] Тя се превърнала в средище, където се укрепвало българското самосъзнание и се разпространявали знания и просвета. Към църквата през 1823 г. се открива първоначално килийно училище, а след това и класно училище, помещавало се в самостоятелна сграда. Първите известни засега учители били Илия Ждраков, Паун Гугалов, даскал Партений, даскал Саев – той въвежда като учебник „Рибния буквар“, Георги Чолаков – Дядо Даскал, Сава Докторов, Стою Масларов.[4]

По време на Руско-турската война мюсюлманското население се скрива в планината или в по-южните селища. Някои села като Лъджене обезлюдяват напълно. След няколко дневно криене жителите се връщат премръзнали обратно по родните си места.[5]

Велинград от 1977 г. става общински център.

SPA хотел Макси

SPA хотел Макси

ул. Николай Хрелков 30, България - Велинград
Разположен в сърцето на Родопите, петзвездният спа хотел MAXI Велинград предлага уют и релакс сред к Повече информация
Балнеохотел Велинград

Балнеохотел Велинград

ул. Й.С. Бах 6, България - Велинград
Цени от 57.5 лв.
Балнеохотел Велинград предлага 123 легла, разположени в 51 стаи,  2 апартамента и 5  бунгала. Във вс Повече информация
Гранд хотел Велинград

Гранд хотел Велинград

бул. Съединение 50, България - Велинград
Гранд хотел Велинград е разположен на живописен хълм в квартал Лъджене и предлага панорамна гледка н Повече информация
Коледа и Нова Година в Спа Хотел Здравец ****

Коледа и Нова Година в Спа Хотел Здравец ****

Гр.Велинград, площад Николай Гяуров № 1, България - Велинград
За хотела: Хотел Здравец 4* Wellness&SPA е четиризвезден комплекс, който се намира в идеалния це Повече информация
СБР Велинград

СБР Велинград

Гоце Делчев 38, България - Велинград
Цени от 48.0 лв.
Специализирана болница за рехабилитация се номира в гр. Велинград, който е разположен в най-живописн Повече информация

Unfortunately there are no car rental offers at this location at the moment.

Landmarks information

Клептуза

Клептуза

Сред най-забележителните, романтични и тайнствени кътове на Велинград е изворът Клептуза, а едноименният парк с двете си езера е един от символите на града. Той се намира в квартал Чепино, който е една от трите термални зони във Велинград. Голяма част от изворната вода се използва за питейни нужди; другата част захранва две красиви езера, които след това се вливат в Чепинска река, а от нея – в Марица и Бяло море. От карстовия извор на юг се простират вечно зелени борови гори, превърнати в естествен парк, който се посещава от жителите на курорта и от неговите гости, особено през лятото. Паркът е изграден със собствени средства от бившата селска община с. Чепино – Баня, като първото езеро е установено през 1933 г.
Крепостта Цепина
На 18 km източно от Велинград в землището на село Дорково, община Ракитово се намира старата българска крепост Цепина, столица на деспот Слав. През средновековието Цепина е една от най-известните родопски крепости. Влиза в пределите на българската държава в средата на IX век. През XI век е завладяна от Византия, но по време на управлението на цар Калоян (1197 – 1207) Цепина отново е върната в пределите на Българската държава. Когато Калоян назначава племенника си Алексий Слав за управител в Родопите, Цепина става седалище на владенията на деспота. След убийството на царя през 1207 г., деспот Алексий Слав се обявява за независим. В периода 1246 – 1254 г. Цепина е владение на никейския император Йоан II Дука Ватаций, но Михаил II Асен успява да си я възвърне. През 1373 г. крепостта е завладяна от османските нашественици. Външните крепостни стени обхващат площ от 25 дка, а в най-високата част е бил изграден средновековен замък върху площ от 1,5 дка. Стените му са запазени до височина от 2,5 m. Външният крепостен зид, е запазен до височина от 6 m и е с дебелина 3 m. В крепостта са открити и проучени останките на три църкви и четири дълбоки водохранилища (щерни), достигащи на дълбочина до 10 m.
Пресечна точка на 24 меридиан и 42 паралел
На територията на град Велинград, източно от местността Клептуза, се пресичат 24 меридиан и 42 паралел. Такива пресечни точки се срещат рядко в населени места, а комбинацията на цифрите прави това явление още по интересно.
Театри
Музеи

  • Исторически музей

Началото на музейното дело в Чепинския край е поставено през 1909 г. от Христо Масларов. По негова инициатива към читалището в с. Каменица е създаден Археологически музей, утвърден от Министерство на просвещението.

През следващите десетилетия в училищни и читалищни музейни сбирки се събират много свидетелства за миналото на този район. На тази основа през 1952 г. се създава Градски исторически музей – Велинград. По-късно той се преобразува в къща – музей „Вела Пеева“. С решение на Министерство на културата от 1991 г. отново се променя статутът му на Исторически музей – Велинград. Оформени са следните отдели: Археология, Възраждане, Етнография, Нова и Най-нова история и Художествен отдел. В тях се съхраняват и проучват повече от 19 000 археологически находки, предмети от стария бит, икони, старопечатни книги, лични вещи и архиви на известни личности, снимки и документи.

Музеят разполага със специално построена през 1982 г. сграда с обширни и удобни за експониране зали. В тях са представени постоянните експозиции за Вела Пеева, етнографска изложба, изложба за великденски писани яйца и изложба за Николай Гяуров.[8]