Запитване за резервация

За да изпратите запитване за резервация следвайте следните стъпки:

  • Изберете тип стая.
  • Кликнете на "Дати". От календара изберете дати от (настаняване) и до (освобождаване).
  • В раздел "За колко човека?" изберете броя на възрастните и деца (ако има).
  • Проверете въведените данните от "Обощение" и натискате бутона "Продължи".
  • В раздел "Изпрати резервация" въвеждате име, фамилия и телефон за контакти. Това е лицето за контакти, с което ние ще се свържем за да уточним по-нататъчните детайли. Едно лице може да прави резервация за 2ма и повече човека. По-късно се уточняват, на кои имена се правят резервациите.

  • Апартамент ПРО BB

    + подробно
    Макс:
    Цени от: 64.0 лв.
    ДАТИ

    Цената включва: нощувка, закуска, ползване на Зона “Релакс” (вътрешен минерален басейн, парна баня, финландска сауна, джакузи, басейн, термална баня, шоково ведро) след предварително запазване на час на рецепция, туристически данък и застраховка.

  • Апартамент ПРО пакет 7FB

    + подробно
    Макс:
    Цени от: 82.0 лв.
    ДАТИ

    Цената включва: Нощувка, закуска, обяд, вечеря, медицински преглед, 4 процедури по предписание на лекар /без мануален и подводен масаж/ туристически данък и застраховка.
    Пакетните цени важат за престой от 7 и над 7 дни. 

  • Двойна стая ПРО BB

    + подробно
    Макс:
    Цени от: 45.0 лв.
    ДАТИ

    Цената включва: нощувка, закуска, ползване на Зона “Релакс” (вътрешен минерален басейн, парна баня, финландска сауна, джакузи, басейн, термална баня, шоково ведро) след предварително запазване на час на рецепция, туристически данък и застраховка.

  • Двойна стая ПРО пакет 7FB

    + подробно
    Макс:
    Цени от: 62.0 лв.
    ДАТИ

    Цената включва: Нощувка, закуска, обяд, вечеря, медицински преглед, 4 процедури по предписание на лекар /без мануален и подводен масаж/ туристически данък и застраховка.
    Пакетните цени важат за престой от 7 и над 7 дни. 

Допълинителна информация

В случай, че желаете настанване извън посочените пакети, моля свържете се с нас на телефоните, посочени за контакт.
Всеки балнеохотел предлага настаняване на стандартни цени, без процедури с включена закуска.
Нашите сътрудници с радост ще съдействат.

ХОТЕЛ

„СВЕТИ МИНА”

BB FB
     
легло в двойна стая 45,00 62,50
апартамент за двама 128,00 165,00

В цената са включени:

BB- нощувка, закуска, ползване на Зона "Релакс" (вътрешен минерален басейн, парна баня, финландска сауна, джакузи, басейн, термална баня, шоково ведро) след предварително запазване на час на рецепция, туристически данък и застраховка.
FB-  Нощувка, закуска, обяд, вечеря, медицински преглед, 4 процедури по предписание на лекар /без мануален и подводен масаж/ туристически данък и застраховка.
Пакетните цени важат за престой от 7 и над 7 дни. 

Обща информация

Балнеохотел Свети Мина

Балнеохотел Свети Мина предлага 144 легла, разположени в 48 стаи, 2 апартамента и 11 бунгала. Във всички стаи има телевизор и кабелна телевизия. На разположение на гостите в балнеохотел „Свети Мина” са ресторант със 120 места, лоби бар, паркинг. Намира се на 375 км. от град София и на 16 км. от град Бургас. Балнеохотел „Свети Мина” разполага с многофункционална мултимедийна конферентна зала със 70 места.

През свободното си време, освен със занимания и развлечения в курорта, гостите имат много удобна и улеснена възможност за посещение на град Бургас и на неговите забележителности и интересни мероприятия, морската градина, морския плаж.

Настаняване

12:00

Освобождаване

12:00

Удобства

  • Кабелна телевизия
  • Ресторант
  • Собствен паркинг
  • Телевизор
  • Телефон

България - Бургас

България - БургасБургас е най-големият град в Югоизточна България и вторият по големина на българското Черноморие следВарна, а със своята площ от 253,644 km² той е и един от най-големите в страната. Според последното преоброяване на НСИ към 31 декември 2014 година [2] населението е 192 725 жители и така става четвъртият по големина град в страната.

Sports & nature

Климатът в Бургас и региона се характеризира като влажен субтропичен с морско и континентално влияние. Средната температура на въздуха през лятото достига 22,7 °С през месец юли, като максимални дневни температури над 20 °C се срещат и до ноември. Средният месечен брой слънчеви часове достига 328,6 през юли. През зимите континенталното влияние е видно, но те остават доста по-меки в сравнение с вътрешността на страната и са доста оскъдни откъм сняг. Средната температура на въздуха през зимата пада до 2,1 °С през януари. Средната годишна температура на въздуха е 12,3 °C. Околна среда[редактиране | редактиране на кода]
Снимка на централната част на Бургас от космоса
През 1980-те години, замърсяването на въздуха и водата причиняват сериозни проблеми. Причините са както липсата на адекватна политика в областта на околната среда, така и неспазването на екологичните стандарти, от страна на изградената през социализма индустрия. Съществуващите пречиствателни съоръжения за отпадните води не се разширяват и след бързия растеж на населението по време на плановата икономика са под допълнителен натиск и постепенно занемаряват. Промишлени отпадъчни води заедно с тези на бившите бежански лагери водят в края на 1980-те години до екологична катастрофа в Бургаското езеро.Животинският свят в най-богатото на риба езеро в България е почти напълно унищожен. Черноморското крайбрежие многократно се замърсява допълнително от малки количества суров петрол, които изтичат от петролните танкери и от отпадъчни води от нефтохимическата промишленост. През този период целият град е изложен на постоянно замърсяване на въздуха, чрез прекомерна концентрация на сероводород (H2S), прахови частици и серен диоксид (SO2), причинено главно от изхвърлените емисии от близката рафинерия и други заводи от химическата промишленост. До 1996 година в града се провеждат протести срещу екологичната обстановка. С края на социализма се осъществяват проекти за подобряване на екологичната среда на града и непосредствената околност.[12][13] През 1992 година в общинската администрация е създадена дирекция Екология, която координира и контролира проектите в тази област.[14] От началото на 1990-те се изграждат стационарни и мобилни звена за наблюдение и контрол. "Работещите" в Бургас пет стационарни станции за мониторинг на въздуха са сред малкото такива в страната. Изградената система за наблюдение и контрол е единствената в България, която има възможност да разпознава отделните замърсители. Последствията и ефективните действия в резултат от това са твърде съмнителни. В периода от 1980 година до края на 1990-те години са създадени няколко защитени територии и осъществени проекти за опазване на биологичното разнообразие в района на Бургаските влажни зони. От 2005 година до днес са инвестирани повече от 220 милиона лева в проекти за изграждане и подобряване на съществуваща вече канализация, подобряване на водоснабдяването и пречистването на отпадните води. Наред с други проекти, през 2010 година е изградена допълнителна пречиствателна станция в най-големия комплекс на града — Меден рудник, а други, по-малки квартали са свързани с централната канализационна система. През 2012 година трябва да започне разширението на канализационната система в Меден рудник, изграждането на такава в квартал Горно Езерово, както и да заработи допълнителна система за мониторинг на въздуха и водата в пристанищния район. Тези мерки, в допълнение на изменението на икономическата структура на града, инвестициите на фирмите в този сектор и преминаването на ТЕЦ на „Лукойл Нефтохим“, „Кроношпан“, „Хемусмарк“, „Победа“ и други производства към използване на газ през годините на прехода (намаляващо замърсяването на въздуха от съответните предприятия), водят до значителното подобряване на екологичното състояние на града и околността. Независимо от това днес, особено в кварталите Долно Езорово и Лозово, все още се измерват превишения над средните норми на концентрация във въздуха на сероводород и серен диоксид. Специализираните компетентни контролни органи, в лицето на Регионалната инспекция по околната среда и водите, Регионалната здравна инспекция и общинската администрация в Бургас не предприемат истински ефективни действия за защита на обществения интерес в тази толкова важна област. Тези високи стойности се обясняват от "експерти", чрез конкретна метеорологична ситуация, в която вятърът пренася прахови частици във въздуха от близката рафинерия.[21] „Лукойл Нефтохим“, „Кроношпан“ и други производители на мебели и нарастващият автомобилен трафик са днес сред най-големите източници на вредни емисии в града. Тъй като Бургас е важен транспортен възел, а след изграждането на автомагистрала Тракия се очаква и допълнително увеличаване на транзитния трафик, се планира извеждането на този трафик извън границите на града. През 2008 година в Бургас се провежда референдум „за“ или „против“ изграждането на Нефтопровода Бургас - Александруполис. 96,75% от взелите участие в референдума, или 49 552 души, се обявяват против неговото изграждане. При избирателна активност от 27,09 процента (51,225 участвали при 188 774 души имащи право на глас) първият референдум в най-новата история на България е обявен за невалиден. През 2010 година градската управа печели проект за интегрирано развитие на обществения транспорт, подкрепен от ЕС с 70 млн. евро. Това предоставя възможност на общинския превозвач Бургасбус да обнови автобусния си парк, да бъде разширена и обновена действащата тролейбусна мрежа, да се обособят до 20 km велосипедни алеи, с което Бургас заема водеща роля в тази област в страната и ще е част от велоалея „Несебър-Поморие-Бургас-Созопол“. През 2009 година Бургас се присъединява към така нареченото Споразумение на кметовете и през ноември 2011 година обявява намерението до 2020 година да намали енергийната консумация с 27%, да съкрати парниковите емисии с 25% и да увеличи употребата на възобновяеми източници с 26%. През същата година, благодарение на ангажиментите за опазването на околната среда, Бургас е обявен от кампанията „Зелена България“ наМинистерство на околната среда и водите за „Най-зеленият български град“ в категорията за градове с над 200 000 жители. Води
Бургаското езеро
На територията на Бургас текат реките Aйтоска, Русокастренска, Изворска и Чарлийска. Първите две се вливат вБургаското езеро, Изворска в Мандренското езеро, а Чарлийска в Атанасовското езеро. От трите езера, които ограждат града, Атанасовското е с най-високата соленост, последвано от Бургаското езеро. Мандренското езеро в по-голямата си част е сладководно, въпреки че е свързано с Черно море чрез канал. Бургаско (остаряло Ваякойско) и Мандренското (остаряло Язеклийско) езеро са морски лимани. Те са образувани при покачване на морското равнище в следледниковия период, което води до наводняване на устията на реките и образуване на залив. С отдръпването на морското равнище в края на късното Средновековие голяма част от най-западната част на Бургаския залив се заблатява от наносите на реките Русокастренска и Мандренска. Образуваните заблатени площи били известни под името Ваякойско и Язеклийско блато, които при най-малкото прииждане на водите на реките или при източен морски вятър са ставали непроходими. След Освобождението блатата пречат на развитието на Бургас в тази посока. Пресушаването на част от блатата и възпиране водите на реките, вливащи се в тях, започва през 1921 година. Прекопаването на околовръстния на Язеклийското блато канал продължава до 1928 година със средства по бежанския заем. Окончателното укрепване и заскаляване на брега на езерата се извършва през втората половина на 1940-те Днес Бургаското езеро е най-голямото българско езеро и заема площ от 27.6 km², а Мандренското — 10 km². Водният обем на двете езера е 19 и 11 милиона кубически метра.
Част от защитената местностУзунгерен
Атанасовското езеро е естествена лагуна. Езерото е разделено на две (Северно и Южно Атанасовско езеро) в посока север-юг от изкуствена дига. На дигата е построен път, който свързва централната градска част с квартал Сарафово, Летище Бургас и Варна. Двете езера са свързани както помежду си, така и с Черно море, чрез множество канали. Въпреки че Северната част на езерото е обявена за поддържан резерват, носещ същото име, а Южната му част (бившата буферна зона към същия резерват) сега е защитена местност Бургаски солници, производството на сол отЧерноморски солници не е забранено, а археологически находки доказват добив на сол от Античността. Южно от Мандренското езеро се простира Странджа планина. Езерото днес е разделено на две, вследствие на укрепителните работи през 1940-те години, поради което сладководните води от по-голямата му западна част не се вливат чрез естествения отток в Черно море. Водите на езерото се използват предимно за напояване на селскостопански земи. След язовирната стена в посока изток, езерото следва естествения си отток, който образува в защитената местност Узунгерен лиман. Чрез естествения канал Пода в едноименната защитена местност, водите на езерото се вливат в черноморския залив Форос. В непосредствена близост до кварталите Ветрен и Банево са разположени Бургаските минерални извори. Източниците на водоснабдяване на Бургас са язовирите Камчия в Стара планина и Ясна поляна в Странджа планина, както и по-малки локални подземни водоизточници Флора и фауна Множеството защитени територии и природно уязвими зони, разположени в околностите на града, като защитената местност Пода, Мандренското, Бургаското и Атанасовското езеро, са обособени в така наречения проект Бургаски влажни зони. Бургаското и Атанасовското езеро и местността Пода са включени в Рамсарския списък за защита на влажни зони с международно значение и по-специално като местообитание на водолюбиви птици. В езерата край Бургас зимуват защитени видове птици като къдроглав пеликан, чапли (нощна, гривеста, малка бяла, голяма бяла и червена чапла) и корморани,голяма белочела гъска, червеногуша гъска, бял ангъч, саблеклюн и др. Бургаският езерен комплекс е разположен на прелетния път Виа Понтика и е място с тесен фронт на миграция за прелетните реещи се птици от значителна част на Северна, Източна и Централна Европа. До 300 000 щъркела и до 60 000 грабливи птици прелитат ежегодно над езерата по време на есенната миграция. Това е мястото с най-голяма концентрация в Европа по време на прелет за розовия и къдроглавия пеликан, на тръстиковия блатар и на второ място (след Босфора) по концентрация на малкия креслив орел. По време на прелет е установяван и изключително световно застрашенияттънкоклюн свирец. В Бургаския залив и Бургаските езера са документирани около 140 различни вида риби, част от които могат да бъдат разгледани в природонаучния музей в града. В южния край на Бургас, в защитената местност Пода е изграден център за наблюдение на птиците. Там има документирани над 255 вида птици, което представлява 67% от птичия свят на България. В природния резерват на Атанасовското езеро са документирани 317 вида птици. От тях 83 са вписани в Червената книга на България, а над 170 вида са от европейско значение. Там се среща и най-малкият бозайник в света, етруската земеровка, а от 2010 година се наблюдават популации на розово фламинго. Защитени територии
Мандренското езеро през зимата
В землището на Бургас са обявени един природен резерват и няколко други защитени територии и защитени зони.[4]Поддържан резерват е Атанасовското[36] [37] езеро. То е обявено през 1980 година и след няколко разширения заема площ от 1002,3 хектара. През 1997 година най-западният край на Бургаското езеро с бреговата ивица с обща площ от 379 хектара, е обявен за защитена територия от типа защитена местност.[38] Други защитени природни територии са: от 1989 година защитената местност Пода,[37] с площ от 100.7 хектара; от 1995 година защитената местност Ченгене скеле, с площ от 191.19 хектара[39]; местността Корията с площ от 11,6 хектара от 1995 година е защитена, през 2005 година е обявена за защитена местността Узунгерен[37], а през 2007 година местността Бургаски солници.[40] - бившата Буферна зона на поддържан резерват Атанасовско езеро. Като място със защитен статут е обявената през 1995 година за природна забележителност, с обща площ от 73,6 хектара местност Водениците. Южно от Бургас е разположен най-голямата българска защитена територия - природен парк, парк Странджа.[4][29] Освен гореизброените защитени територии (по смисъла на Закона за защитените територии), в община Бургас се намират и няколко защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000 (обявени съгласно Закона за биологичното разнообразие): Атанасовско езеро, Бургаско езеро, Бакарлъка, Залив Ченгене скеле и Мандра-Пода. В някои от защитените територии и зони се изпълняват международни природозащитни проекти, а с влизането на България в ЕС, части от тях влизат в европейската екологична мрежа Натура 2000. Въпреки това, контролът по спазването на природозащитните режими в района на Бургаските влажни зони е нищожен и далеч не е на необходимото ниво. Липсва така нужната подвижна охрана, която ефективно да противодейства на нерегламентирания лов и риболов (особено през зимните месеци).

Culture and history info

Днешното име на града произлиза от латинската дума Burgus/Бургос — кула. Според местни предания името идва от римски пътен стълб, така нареченбург, който бил положен в района на днешното Бургаско пристанище. Византийският поет Мануел Фил споменава Бургас като Пиргос в своите творби. В индоевропейските езици гръцкото пиргос и латинското бургос са идентични, като имат и за основа общ индоевропейски корен. Според проф. Кирил Влахов „пюргос“ е дума от тракийски произход, който също е индоевропейски. Според него „пюргос“ означава на тракийски „укрепление от дебели дървени греди“. Сходен произход има името на испанския град Бургос.[41][42] Чак до края на 19 век градът е наричан както Бургас, така и Пиргос, а в стари руски карти е срещан и като Порос и Форос. През 19 век е наричан и Ахело Бургас, за да се разграничи от Люле Бургас и други населени места със сходни имена.[43][44] Друга версия казва, че името на града е наследство от името на Кан Буртаз - 683-633 г, П.Н.Е. Град с такова име има във Волжка България през 13 век. В землището на Бургас са разкрити няколко праисторически и антични селища от каменно-медната до късната бронзова епоха.[45] В началото на лятото на 2008 година археолози от Бургаския музей откриват на 10 километра северно от града в местността „Солна нива“, близо до Атанасовското езеро праисторическа могила и предмети, датирани към епохата на ранния халколит. Изкопани са над 250 вещи, за най-ранните от които се предполага, че са използвани 6000 години пр. Хр. Те свидетелстват за земеделие, скотовъдство и добив на сол, като поминък на древните обитатели на местността. Открити са и ритуални съдове на царя-жрец. Счита се, че артефактите са най-старите, намирани изобщо по крайбрежието на Черно море, включително в Турция иКавказкия регион. Това дава повод на директора на регионалния музей Цоня Дражева да определи района на днешен Бургас, между трите езера Мандренско, Бургаско и Атанасовско и Черно море като „…кръстопът на най-древните цивилизации…“.[46][47][48][49][50] Сред първите жители на региона са траките, които около 6 век пр.н.е. създават редица селища на територията на днешен Бургас, наред с близките градовеАполония, Месемврия, Анхиало. От 6 до 2 век пр. Хр. тракийско селище, вероятно емпорион (пазар) на Аполония съществува и в района на „Сладки кладенци“, на територията на днешния квартал Победа. Селището е разполагало с пристанище и водопровод. На хълма Шилото в квартал Меден рудник се е намирала тракийска крепост, която защитавала близките медни рудници на тракийските князе при Върли бряг. След инвазията на Филип II Македонскина нейно място се е намирало светилището на Аполон Карнесос (Пречистия Аполон), важна част от съществувала редица светилища на този бог, изградена северно от Аполония. Турсис е друго тракийско селище, което се намирало западно от Бургас и е разрушено в началото на 2 век пр. Хр.[45]Поради активното строителство в по-късни епохи, не са запазени останките от античното селище в местността „Сладки кладенци“. Въпреки това наличието на пристанище, пазарно средище и археологически находки дават основание на историка Иван Карайотов да локализира Пристанището на тракийските царе на територията на Бургас.[51] Археологически проучвания на по-късните минерални бани Акве Калиде също доказват тракийски селища и най-почитаното „светилище на Трите нимфи“.[45][48] По времето на шах Дарий I тракийските селища в района на Бургас са под персийска власт, но след отблъскването на персийската инвазия и основаването на Одриското царство те отново са тракийски. Наред с изброените селища Бургас е смятан най-вече за приемник на Деултум, Акве Калиде и средновековния Пиргос, а според някои автори и наСкафида и Русокастрон. Деултум възниква на западния бряг на Мандренското езеро при устието на реката Средецка, на територията между езерата Бургаско и Мандренско, а съвременните езиковеди превеждат името на града като двублатие. Между 383 и 359 година пр. Хр. селищата при Бургас са под контрола на тракийския цар Котис I. Значението на близките градове Аполония и Месамврия пречи на развитието на малките селища между тях, а до 340 година пр. Хр. регионът е превзет от македонския цар Филип II. След превземането на Южното Черноморие от римския пълководец Луций през 72 пр.н.е император Веспасианосновава източно от тракийското селище Девелт или Дебелт едноименната колония Деултум (лат. Colonia Flavia Pacis Deultemsium) за ветерани на VIII Августовски легион, която се разраства до важен център на провинцияХемимонтус. Там са се срещали едно североизточно разклонение на римския път Виа Милитарис и крайбрежният Черноморски път Виа Понтика. Заедно с Деултум през римско време се развиват и минералните бани при Акве Калиде, посещавани в следващите векове от множество императори и царе. В центъра на Бургас римските следи са документирани чрез множеството намерени монети от 1 до 4 век, а южно от днешната Централна гара се намират останките на римско статио.[45] В края на 1 век, по времето на римския император Антонин Пий на полуостров Порос/Форос край днешния квартал Крайморие са построени двойната крепост Бургос или Порос и пътна станция (statio milliaria) с пристанище. Те са охранявали подстъпите към крепостите Деултум и Скафида, както и Виа Понтика. При археологически разкопки през 2009 година са разкрити част от крепост, останките на манастир от 13-и век и древно селище в близост до тях, датиращо от късната античност (V век след Христа). Според някои автори споменатите в историческите извори Порос и Пиргос са една и съща крепост. Крепостта на п-в Форос най-вероятно е използвана като наблюдателница. Нейните останки са съществували и през XIX век, за което свидетелстват различни европейци, посещавали района през този период. Отделни автори смятат, че селището е наследник на античната пътна станция, спомената катоПудизо в Певтингеровата карта.[53] Не се знае дали Деултум и крепостта на Форос са превзети и разрушени както Акве Калиде и целия регион по времето на готските нашествия през втората половина на 260-те години.[48][43][54] През 376 година изворите споменават отново Деултум, край който готите разбиват елитна римска военна част.[55] Сред разделянето на Римската империя през 395 година, регионът на днешния Бургас влиза в пределите на Източната Римска империя (по-късно Византия), а по времето на Юстиниан I (527-565) около Акве Калиде са изградени крепостни стени. През 708 година кан Тервел разбива източно от Акве Калиде в Битката при Анхиало византийските войски начело с Юстиниан II, а имперските бани и Деултум влизат за първи път в границата на България. При кан Крум областта Загоре влиза трайно в пределите на България, а при неговия наследник Омуртаг от бреговете на Бургаското езеро до река Марица се изгражда граничният вал Еркесия. Според едно от преданията през 863 година кан Борис I приема тайно християнството при Деултум (виж Покръстване на България). Тази теория се подкрепя и от археологически находки от 2005 година, когато до днешното село Дебелт е открит ритуален комплекс с базилика от IX век. Борис изоставя стария си титул и приема славянската титла княз, а заедно с това получава името на кръстника си — византийския император Михаил III.[48][43] От около 970 година регионът е отново под византийска власт, като през 1093 година император Алексий I Комнин разполага в Термополис, средновековния наследник на Акве Калиде, отряд за отбрана на източните старопланински проходи. В следващото столетие Бургаският регион е оспорван от Българската и Византийската империя. През 1206 година латинците, предвождани от Хенри Фландърски, брат на Балдуин Фландърски, превземат и опожаряват Термополис. През 1270 година крепостта Порос е спомената в документ на константинополския патриарх[54], а през 1304 южно от нея се състои Битката при Скафида, при която цар Тодор Светослав превзема Южното Черноморие. През 1332 година Иван-Александър побеждава императорАндроник III Палеолог западно от днешния Бургас в последната голяма битка между Българското царство и Византия — Битката при Русокастро. В началото на 13 век регионът е опустошен от Каталанската компания.[48][43] Под османска власт и първо писмено споменаване[редактиране | редактиране на кода] Деултум, Скафида и Порос са завладени от османските турци, начело със султан Мурад I през 1367/1368 година, но превзети по-късно от Амадей VI Савойски, който ги предоставя на Византия. В началото на 1453 година, малко преди падането на Константинопол те, заедно с други градове по Южното Черноморие, са последните български територии, които падат под османско владичество. Деултум е окончателно разрушен и не може да се възстанови пред следващите столетия. Термополис и Пиргос са запазени, а първият турски султан Сюлейман I (1520-1566) заповядва изграждането на нова баня (хамам) върху полуразрушените римски басейни. При Порос, който става част от Анхиалската кааза, султан Баязид II изгражда за нуждите на султанския двор чифлик, а за корабоплаването — фар. Най-ранният писмен документ, споменаващ Бургас точно на мястото на днешния център, е османският регистър (дефтер) от 1603/4 година. В него се споменава за пристанището Пиргос (искеле-и Пиргос), което е част от вакъфа на Искендер паша и се намира в Айтоската кааза (околия), където е довилаетската реформа от 1864 година.През 1639 и 1646/47 отново е споменато пристанището.Въпреки разрушаването на античната водопроводна мрежа и недостига на вода, Пиргос е използван за база на османския флот. Сладководна вода се пренасяла с каруци или на гръб от близки извори и съхранявала в големи съдове в близост до пристанището.
Бургаския залив на морската карта на Никола Витсен от 1697 г. Бургас е отбелязан като Pier kus sive Pergas
Едно от първите писмени сведения за града през този период оставя османският пътешественик Хаджи Калфа, посетил града в средата на 16 век и го отбелязал с името Бургас. В периода след Битката при Лепанто през 1571 година Пиргос е важен корабостроителен център.Пътешественикът Евлия Челеби споменава през 1656 година за две пристанища в селището: едно при Порос за големите и другото при Пиргос, в района на днешното пристанище, за по-малките кораби.Както османският хронист Хаджи Али пише в своя походен дневник (Fethname-i Kamaniçe), султан Мехмед IV посещава през 1672/73 година Термополис на път за Полша (виж Полско-турска война (1672-1676)). През 1673 година една част от арменците, депортирани от района на бойните действия, се заселват в Бургас. Те са посетени две години по-късно от арменския архиепископ Мардирос Кримечи, оставил кратко описание на града. В средата на 17 век градът започва да се разраства благодарение на търговията и износа на зърно. Лафит-Клаве, който посещава региона през 1784 година, определя Бургас като стратегически важен, най-голям град в залива и определя първи името на залива като Бургаски, със забележката, че преди това е известен като Порос. Езерото западно от града той нарича Бургаско, а неговата река-отток Бургаска.[59] Няколко западни дипломати, между които Венцел Едлер фон Брогнард (1786)[60] и Шарл дьо Пейсонел (1787)[61] описват Бургас в този период като касаба (малък град) с 1100–1200 къщи и като важен търговски център и място за претоварване на селскостопански продукти от източната част на Тракия. Бургас е по това време център на крайбрежието от Ахтопол до Гюзекен и разполага с Бургаското киле — собствена мерна единица за измерване на зърно. С оттеглянето на руските войски след края на Руско-турската война от 1828-1829 г. по-голямата част от българското населението на Странджа и крайбрежието напуска родните си домове и, следвайки армията извън пределите на България, се заселва в Украйна, Молдова, Бесарабия и други територии на Руската империя. В следващите години се завръща част от турското население, избягало преди войната. В изоставените селища постепенно се заселват българи от вътрешността на страната, които под влиянието на гръцките учители и свещеници постепенно се погърчват.
Бургас и залива на карта от 1832 г.
Между 1854 и 1864 Бургас е част от Анхиалската кааза в Силистренския санджак. По време на Танзимата (1840-1864) се обособява самостоятелна кааза с център Бургас в Сливенския санджак. За целта към каза Пиргос се прехвърлят селищата от Ахиалската и Русокастренска кааза. Като административен център Бургас се управлява от каймакам, към който според Закона за вилаетите се създава и околийски съвет, в заседанията на който според Хатихумаюна участват и немюсюлманските общности, включително и българи. Този административен статут се запазва до Освобождението. По време на борбата за българска църковна и държавна независимост през 1869 година в Бургас се откриват българско училище и църква на мястото на днешния храм „Св. св. Кирил и Методий“. Въпреки че населението на Бургас не взема участие във въоръжените борби за освобождението на България, през града минават важни канали за комуникация и пренос на оръжие на Вътрешната революционна организация, а революционерите Васил Левски и Панайот Хитов на няколко пъти посещават града.[64]

Прочети още

Лечение на заболявания

  • заболявания на опорно – двигателен апарат;
  • заболявания на периферна нервна система;
  • заболявания на централна нервна система;
  • гинекологични заболявания;
  • множествена склероза.

Оборудване

  • балнеология – минерални вани, тангенторни, калолечебни вани,
  • перлени вани;
  • два вътрешни минерални басейна и външен минерален басейн;
  • сауна и парна баня;
  • кинезитерапия;
  • масажни кабинети- лечебни и релаксиращи масажи;
  • физиотерапия - електро и светлолечение и профилактика;
  • фитнес зала;
  • лекарски кабинети.

Методи на лечение

Основен лечебен фактор на курорта е минералната вода – характеризира се като гореща (41°С), слабоминерализирана (0,604 г/л), хлоридно-хидрокарбонатно-натриева, с висока алкална реакция (рН 9,95), силициева (94 мг. колоидална мета силициева киселина в литър). Бистра, безцветна, без мирис и с много добри питейно вкусови качества, за което допринася много малката водна твърдост (т. нар. “мека” вода).