Culture and history info

Първото известно име на селището, Габрува, е от 1477 г., а днешното — Габрово, се появява през XVII век. Един от първите писмени документи, в които се споменава Габрово, е от 1704 г. В него се иска разрешение за ремонт на църквата „Св. Петка“ и се казва, че „тя е наша от завоюването до ден днешен“. Наименованието идва от дървото габър. История на града Възникване Според най-разпространената легенда Габрово е основан от Рачо Ковача преди около 250 години. Историята гласи, че той бил странстващ майстор ковач, който се установил под едно габърово дърво. Съществуват много други, но не толкова популярни легенди за първи заселници на Габрово. Габрово възниква през средните векове като стратегическо селище в близост до старопланинските проходи. На два километра източно от града се намира крепостта „Градище“. По откритите златни и медни монети от времето на римските императори Константин I Велики (306-337 г.н.е.) и Юстин II (565-578 г.н.е.) археолозите датират крепост Градище като късноантична и ранносредновековна (от 4 до 6 век) При археологически проучвания на територията на крепостта са разкрити крепостна стена с дължина около 4 km, която е обграждала крепостта, 42 гъсто застроени жилищни сгради, помещения на гарнизона, охраняващ крепостта, главен вход и три охранителни кули. В най-високата част на крепост Градище се е намирал главният храм, построен през IV век, а малко по-късно към него е изградено и помещение за кръщене, т.н. баптистерий. Крепост Градище е разрушавана и възстановявана многократно; счита се, че престава да съществува след падането на България под турско владичество. През 2012 г. е направено почистване на разкопките в м. Градище, а през 2013 г. се предвижда продължаване на разкопките.[5] При археологически разкопки през 1985 и 1989 г. е проучен многослоен некропол в центъра на Габрово, съществувал в периода XIII-XIX в., както и останките от църквата „Св. Петка“. Смята се, че църквата е построена след престоя на мощите на св. Петка Българска в селището, при пренасянето им отЕпиват във Велико Търново през 1298 г. Така е потвърдено съществуването на селище на габровска територия още по времето на Втората българска държава. Габрово е родният град на Иван Калпазанов, който построява и заедно c Васил Карагьозов оборудва с модерни немски машини първата фабрика за текстил в Габрово и в новоосвободеното Княжество България (1882 г.). Превърнал се в "българския Манчестър", в Габрово се раждат и заселват много изявени предприемчиви личности. Така в Габрово с бързи темпове паралелно се развиват индустрията и образованието. В края на XII век тук се развиват занаятите и търговията, както и производства, свързани с обслужването и опазването на проходите през Балкана — ковачество, оръжейничество и др. В годините на османското владичество Габрово е голям занаятчийски и търговски център. През XIX век тук се практикувани 26 занаята — ковачество (налбантство), ножарство, чакракчийство, грънчарство, гайтанджийство, кожарство, бубарство и много още. Първата текстилна фабрика (1882 г.) е основана от Иван Колчев Калпазанов с помощта на Васил Карагьозов в съдружие с Петко Цокев. Османски период Най-вероятно първоначалните заселвания са били около „Топлика“ — извор на пътя към Балкана, в подножието на хълма „Петкова нива“. Те са станали вероятно преди около 600–700 години, а може би и по-рано. Един от първите писмени документи, в които се споменава Габрово, е от 1704 г.[6] В него се иска разрешение за ремонт на църквата „Св. Петка“ и се казва, че „тя е наша от завоюването до ден днешен“. По тези думи може да се съди, че Габрово е съществувало при падането на България под османска власт (1396 г.) и доста преди това, за да има църква. На около 2 km североизточно от града се намира крепостта „Градище“, съществувала до началото на VII век. Останките от тази крепост могат да се разгледат и днес, въпреки че се нуждаят от реставрация. Там последно са правени разкопки през деветдесетте години на ХХ век. През 1622 г. Евлия Челеби преминава през Шипченския проход с въоръжен отряд от 500 души на път за османския поход срещу Австрия. Според неговия пътепис: задължените да охраняват прохода габровци не се колебаят да нападат преминаващите през него турски куриери, малки групи войници и други пътници. На слизане към Габрово], "на едно тясно, диво и каменисто място, пригодно за хайдушки засади", отрядът на Евлия Челеби е нападнат и турците два пъти водят сражение. За Габрово Евлия Челеби пише: Боже, прости ме, но селото е бунтовническо, не е за отсядане на пет или десет души в него... С една дума тези селяни вършат разбойничество в Шипченската планина, не настаняват в селото си дори 150-200 души конници, а онези, които се настанят там със сила, не изпращат със здраве. Благоразумните да не ходят на тези планини, защото и зиме, и лете има много разбойници. През 1860 г. Габрово е обявено за град. Феликс Каниц казва за него, че през 70-те години на XIX век „е една голяма работилница“ и че е „град, който живее от водата“, имайки предвид масово използваната водна сила. Славата на габровските изделия се носи из цялата Османска империя, че и извън нея. В Букурещ и сега има улица, носеща името „Габровени“. Българско възраждане Бързият икономически възход и националното пробуждане са причина още през 1835 г. тук да се открие първото българско светско училище. През 1872 г. то прераства в средно училище, а от 1889 г. - в Априловска гимназия, наречена така в чест на основателя си Васил Априлов, виден възрожденски деятел. Строят се красиви възрожденски къщи, църкви, мостове, чешми, часовникова кула (1835). Жителите на града вземат дейно участие във въстанието наКапитан дядо Никола през 1856 г., в Търновското въстание от 1862 г., в четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868), на Христо Ботев (1876), наЦанко Дюстабанов (1876 г. - изцяло формирана в Габрово). През 1868 г. Левски създава тук революционен комитет. Градът е родно място на Васил Априлов, Цанко Дюстабанов, Поп Харитон, композитора Емануил Манолов, Тодор Бурмов и много други. След Освобождението И след Освобождението през 1878 г. Габрово се развива като най-крупния текстилен център на България, неслучайно получил прозвището „българският Манчестър“. Градът открай време се слави с пестеливостта и остроумието на своите жители, поради което тук се намира единственият в света Дом на хумора и сатирата. Между Балканските и Световните войни По време на Балканската война в 1912 година 13 души от Габрово се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]