Запитване за резервация

За да изпратите запитване за резервация следвайте следните стъпки:

  • Изберете тип стая.
  • Кликнете на "Дати". От календара изберете дати от (настаняване) и до (освобождаване).
  • В раздел "За колко човека?" изберете броя на възрастните и деца (ако има).
  • Проверете въведените данните от "Обощение" и натискате бутона "Продължи".
  • В раздел "Изпрати резервация" въвеждате име, фамилия и телефон за контакти. Това е лицето за контакти, с което ние ще се свържем за да уточним по-нататъчните детайли. Едно лице може да прави резервация за 2ма и повече човека. По-късно се уточняват, на кои имена се правят резервациите.

We are sorry, this accommodation is not available to book at the moment

Обща информация

Хотел Извора е разположен в централната част на село Арбанаси. Издържан изцяло в традиционния арбанашки стил, хотелският комплекс умело съчетава старинна сграда със 150 годишна история и новопостроен архитектурен ансамбъл.

Описание на хотела:

Предлага на своите гости парково пространство, открит басейн, детски кът и мини зоопарк. Хотелът разполага с 12 двойни стаи, 12 спални, 2 единични стаи, 2 студия и 4 апартамента. За отмората на гостите работи Спа център. Хотелски комплекс Извора съчетава уникална атмосфера, спокойствие и лукс.
Механа Извора е удостоена с приза Ресторант на годината за 2003 година. С разнообразното си меню, включващо над 450 предложения за храни и напитки, механата дава възможност на своите гости да се насладят на традиционната българска кухня. Тя разполага с 2 зимни градини, където топлината на камините допълва усещането за спокойствие и уют. Лятната градина със своите водни атракции и богата зеленина е предпочитано място от нашите гости. Агнешко чеверме, ястията на пещ и барбекю, съчетани с кулинарните умения на майстор готвачите, са непреодолимо изкушение за ценителите на традиционната българска кухня. За доброто настроение на гостите си механа Извора предлага богата фолклорна програма.
На територията на комплекса се намира сградата на Народно читалище Иларион Драгостинов, което със своята над 300-годишна културна история представлява туристическа забележителност.
Салонът на читалището е оборудван като конферентна зала със 120 места, която дава възможност за провеждане на семинари, конференции и бизнес срещи в условията на добро техническо оборудване, съчетано с неповторима автентична атмосфера.

Описание на стаите:

Всяка стая е оборудвана с телефон, телевизор с кабелна връзка, минибар, централно отопление, климатик и самостоятелен санитарен възел. На разположение на гостите на хотела е ежедневно камериерско обслужване.

Спорт / Забавления:

QUAD SAFARI е най–новият туристически продукт, който хотел Извора предлага на своите гости. Това е една чудесна възможност да се докоснете до прекрасната природа на Арбанаси и околностите по един забавен и атрактивен начин, да преодолеете труднодостъпни терени, да изпитате едно незабравимо преживяване, изпълнено с много забавления и приятни емоции, управлявайки QUAD BIKE.
Днес в изпълненото с напрежение и стрес ежедневие, можете да възвърнете работоспособността и тонуса си, подарявайки си едно наистина възстановяващо и тонизиращо изживяване.
За Вашата почивка и здраве предлагаме:
* Джакузи
* Парна баня
* Сауна
* Инфрачервена кабина
* Солариум
* Масажи
* Терапии за тяло:
– класически масаж – частичен: 30 мин.
– класически масаж – цялостен: 45 мин.
– рефлекторен масаж: 15 мин.
– вакуум масаж на гръб: 30 мин.
– частичен масаж с пчелен мед: 30 мин.
– мануален антицелулитен масаж: 20 мин.
– антицелулитен вакуум масаж: 45 мин.
– антицелулитен масаж с шоколадов крем:
– тропически бамбу масаж: 60 мин.
– релаксиращ шоколадов масаж: 60 мин.
– цялостен масаж с мляко, мед и зехтин: 60 мин.
– пилинг-масаж Андалусия Анубис: 75 мин.
– терапия Морско блаженство: 70 мин.
– пилинг на цяло тяло
– винена терапия (Цялостен пилинг, маска на цяло тяло и цялостен масаж. Използваните продукти съдържат вино Kианти и екстракт от червено грозде): 90 мин.
* Процедури лице
– козметичен масаж на лице: 30 мин.
– повърхностен пилинг на лице
– маска за лице
* СПА пакети:
– Пакет за Нея – включва аромотерапевтична парна баня, цялостен пилинг масаж, джакузи, солариум и козметичен масаж на лице.
– Пакет за Него – включва по избор сауна или инфрачервена кабина, цялостен релаксиращ масаж, джакузи и тропически бамбу масаж.
– Антицелулитен Пакет – включва инфрачервена кабина, антицелулитен масаж с шоколадов крем и джакузи.
– Пакет Honey – включва сауна или инфрачервена кабина,частичен масаж с пчелен мед, джакузи и цялостен масаж с мед, мляко и зехтин).
– Пакет за младоженци Меден Месец- включва кабина по избор, цялостен масаж по избор, солариум и джакузи.
– Пакет Andalucia Anubis – включва аромотерапевтична парна баня, цялостен пилинг с морски соли, джакузи и цялостен масаж с розмариново олио.
– Пакет Izvora Relax Adventure- включва аромотерапевтична парна баня, цялостен масаж с шоколадов крем, джакузи, рефлекторен масаж и солариум.
– Пакет Морско Блаженство – включва аромотерапевтична парна баня, пилинг на цяло тяло с морски соли, реминерализираща стягаща маска от водорасли, маска за лице, джакузи.
– Пакет Beau visage включва аромотерапевтична парна баня, повърхностен пилинг на лице, козметичен масаж на лице, ревитализираща маска за лице, джакузи.
– Пакет Винен опиат включва аромотерапевтична парна баня, джакузи, Винена терапия и маска за лице.

Удобства

  • Дневен бар
  • Душ кабина
  • Интернет
  • Кабелна телевизия
  • Климатик
  • Мини бар
  • Отопление
  • Ресторант
  • Сейф
  • Сешоар
  • Телевизор
  • Телефон
  • Хладилник

България - Велико Търново

България - Велико ТърновоВелико Търново е град, намиращ се в Северна България, център на едноименната област и Северен централен регион. Градът е столица на Втората българска държава и Княжество България в периода 1878 –1879. През този период, градът е носил името Търновград. благодарение на богатото си културно-историческо наследство е важен туристически център. До 1965 г. градът носи името Търново, когато

Sports & nature

Релефът на община Велико Търново е разнообразен – равнинно-хълмист и планински. Велико Търново е разположен на 208 m средна надморска височина по склоновете на красивите проломи и меандри на р. Янтра. Градът е естествено защитен от реката и скалните венци, които го ограждат. Хълмовете, върху които е разположен град Велико Търново, имат варовиков състав с прослойка от пясък, глина и сив мергел, натрупани като утайка от кредното море, което преди милиони години е заливало нашите земи. Климатът е умереноконтинентален – с горещо лято (средна юлска температура 21,8°C и абсолютен максимум 41,1°C) и студена зима (средна януарска температура –0,6°C и абсолютен минимум –28,1°C). Средногодишната температура е 11,5°C. Поради географското положение на Велико Търново преобладават западните, северозападните и североизточните ветрове, ориентирани главно по речните долини. Средната скорост на вятъра е около 1,3 m/s. Средногодишните валежи са 680 mm, с летен максимум и зимен минимум. Най-голямата водна артерия в региона е река Янтра с притоците си Росица, Стара река, Джулюнска, Голяма река, Веселина, Видима, Белица, Дряновска, Негованка и др. Водосборният басейн на реката е 7869 km². Основен питеен източник е хидровъзел „Йовковци“, снабдяващ с питейна вода повече от 25 населени места. На територията на общината има 18 микроязовира. Характерни за региона са карстовите изворни пещери. Подземните минерални води се използват за пиене и балнеолечение. Термоминерални води има при село Вонеща вода. Почвеното разнообразие е голямо, като на север преобладават различните видове черноземи, а на юг – сивите горски почви. Черноземите са почви с високо и ефективно плодородие. Върху черноземите се отглеждат житни и фуражни култури, зърнени култури, зеленчуци. Сивите горски почви притежават по-малко хумус от черноземите и канелените горски почви, затова е необходимо да бъдат наторявани с органични и фосфорни торове. Регулярното напояване повишава плодородието им. Разпространени са също и рендзините – хумусно-карбонатни почви. Предпоставка за образуването им е наличието на карбонатни почвообразуващи скали. Те са богати на хумус, сухи и силно дренирани почви.

Culture and history info

Произход на името[редактиране | редактиране на кода] Най-разпространената теория за произход на първоначалното име Търновград е славянската – от старобългарското тръневъ, тръновъ, тоест „трънлив, трънен“, и градъ – „оградено място, крепост, твърдина“, откъдето след това се развиват по-късните форми на името на града.[5] История на града Праистория и античност Велико Търново има повече от 6000-летна история, като първите свидетелства за живот са от 4000 г. пр. Хр. и са намерени в местността Качица. На хълма Трапезица и в подножието му са открити останки от тракийски и др. древни племена. През периода на Ранна Византия (IV-VI в.) Раннобългарски период (VII-XI в.) Столичен период (XII-XIV в.)
  • Столица на България
През 1185 г. братята Асен и Петър обявяват в църквата „Св. Димитър“ края на византийското господство, което продължило 167 години и провъзгласили Търново за столица на новото българско царство. Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12 – 14 век. Превръща се в най-значимия политически, икономически, културен и религиозен център на България. Като столица по време на Второто българско царство (1187 – 1393), той е разположен на 4 хълма – Царевец, Трапезица, Света гора и Девинград. Според съвременници, презсредновековието Търново е бил новият Йерусалим, Рим и Константинопол, и то взети заедно.[6] В града се свиква Църковен събор и се създава автокефалната Търновска архиепископия начело с архиепископ Василий.[7] В българската светска и църковна книжнина от XII-XIV в. се срещат различни хвалебствия и названия на града: Царевград Търнов, Великият град Търново, Големият град Търново, Богоспасителният град Търново. Хълмът Царевец е заобиколен от три страни от река Янтра. По време на Втората българска държава е обитаван от царския двор, болярите и патриарха. Опасан е от крепостна стена, построена върху естествени отвесни скали. Крепостта имала три входа. Главният вход почвал с подвижен мост над пресечената скала и имал три последователни врати, вторият (Малката порта) свързвал Царевец сАсенова махала, а третият – с Френкхисар. В средата на Царевец се издигал дворецът, който се състоял от тържествена зала, църквата „Св. Петка“, жилищни и стопански сгради, водохранилища и помещения за стражата. Защитен бил с яки каменни стени и бойни кули. На най-високата част на Царевец се намирала патриаршеската църква „Възнесение Христово“ с четвъртита звънарна до нея и резиденция на патриарха. Откриването на голям брой основи на жилищни и други сгради по целия терен на хълма както в двореца, така и покрай крепостните стени, дава основание да се направи изводът, че Царевец не е бил тясно затворена крепост, а истински средновековен град, гъсто застроен с жилищни и други сгради.
  • Търновска школа
Търновската книжовна школа е българска книжовна школа от втората половина на 14 и 15 век с изключително важни приноси за средновековната литературата. Тя е част от търновската художествена школа, която характеризира културата на Второто българско царство. Посредством Евтимиевата правописна реформа и книжовна школа с представители Григорий Цамблак и Константин Костенечки се оказва влияние върху руската, сръбската, влашката и молдовската средновековна култура. Това влияние е известно и като второто южнославянско влияние върху тези народи. Под османска власт и през Възраждането През 1598 г. избухва голямото Първо търновско въстание и за цар е коронясан Шишман III. Само след няколко месеца въстанието е потушено, а много от водачите му загиват или намират спасение на север от Дунав. През 1686 г. градът става център и на Второто Търновско въстание, начело с Ростислав Стратимирович, но и това въстание бързо е потушено. След Освобождението
Бившият турски конак в Търново, където заседава Учредителното събрание.
След Освобождението и подписания Берлински договор тук се свиква Учредително събрание на 10 февруари 1879 г. от руския комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков [8], на което се приема действалата до 1947 г. Търновска конституция, първото Велико народно събрание, което избира за княз Александър Батенберг, както и редица обикновени народни събрания. При избухването на Балканската война в 1912 г. 28 души от Търново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9] В Търново са проведени пет от седемте Велики Народни събрания. До освобождението на България от османско владичество градът се е простирал в областите между хълмовете Царевец, Трапезица, Момина крепост, Орловец и Света гора. След като населението става около 5000 души, постепенно се образуват нови жилищни зони и вилни зони. Това са жилищният квартал от южната страна на хълма Орловец (на запад от града) и вилните зони, образувани около града. След освобождението множество постройки от владетелите са били разрушени. Поради историческата си важност и стратегическото си положение в града е имало силно османско присъствие. На хълма Царевец са разрушени около 30 османски къщи. Започва значително преустройство на града. 1901 е важна година в историята на старата столица, поради построяването на първата железопътна линия през града. През 1904 г. известен американски пътешественик от американското списание „National georgaphic“ посещава живописния град и публикува пътепис за него. Две години по-късно търновец закупува първия автомобил с марка „Форд“. През 20-те години започва електрифицирането на Търново. В града съществуват няколко градски пазара. Оформят се кварталите Варуша-север и Варуша-юг. Построени са няколко микроелектроцентрали за производство на електроенергия. Край Търново са съществували три градски порти, които са били главните входове към старата столица. Възраждането на българския дух и новото лице на града са основните приоритети на хората след освобождението. Възстановяват се редица общински сгради и православни храмове. В квартал „Света гора“ се е намирала една от първите болници в града. До началото на новия век тя се е помещавала в няколко ярко боядисани бели къщи, в центъра на квартала. В подножието на река Янтра през лятото е имало плажна алея, а през зимата, когато реката напълно е замръзвала, са се провеждали зимни забавления. През 1939 година в Търново е създадена първата градска автобусна линия. Обслужвана е от 16-местната кола „Ханза Лойд“, като началната спирка е гара Трапезица, минава през кварталите Асенов и Варуша, новоизграждащата се част на града, Марно поле и крайната спирка е в местността Качица. Велико Търново по време на социализма
Интерхотел „Велико Търново“ и хотел „Етър“
Поради близостта на града до други по-малки градове, важното му транспортно значение и добрите традиции от занаятите, Велико Търново става областен център и развит индустриален град. След одържавяването на повечето предприятия в промишлената зона в старата част се изготвя план за разширение на града. През 60-те години градът изключително бързо се разраства поради урбанизацията. Жилищният проблем става сериозен. Започва застрояването на квартал Широк център с монолитни постройки. Много от търновските семейства прибират при себе си наематели от други по-малки населени места. В края на 60 и началото на 70-те години са завършени жилищни кооперации в кварталите „Акация“ и „Картала“. В средата на 70-те се прави проект и се построяват жилищните квартали „Бузлуджа“ и „Зона Б“ от панелни блокове. Официално през 1974 г. започва строежът на квартала. Квартал „Кольо Фичето“ (наричан още „Триъгълника“) е проектиран също в края на 70-те години, след рязкото покачване на населението на града. Застрояването започва през 1972 г., като жилищният комплекс включва монолитни блокове, дворец на културата и спорта, училище, парк и няколко детски градини. Близкото село „Чолаковци“ става квартал на града и през 70-те също се изграждат панелни блокове. В местността Дълга лъка през 1960 г. започват да се изграждат предприятия за храни и напитки, радио- и телевизионни приемници, хлебозавод, тролейбусно депо (80-те), Винпром, предприятие за ламиниран паркет и други. Така се задоволяват нуждите на гражданите и работни места за младите хора. Повишаването на населението води до много добро развитие на региона. Освен южната промишлена зона (местността Дълга лъка) на запад от града се създават редица предприятия за електротелфери, запаметяващи устройства, печатница, предприятие за електротехнически материали, дърводелски цехови и други (Западна промишлена зона). Между новосъздадените квартали в града се построява и нова инфраструктура. За по-добра градска мобилност се създават нови маршрути на градския транспорт, свързващи новите квартали в града. Освен нови жилищни квартали са изградени и нови средни училища и професионални гимназии за квалифицирана ръботна ръка. Създадени са училищата СОУ „Вела Благоева“, ОУ „Бачо Киро“, СОУ „Георги Сава Ръковски“, Техникуми по електроника. Освен Централния пазар в града през 80-те се изграждат и кооперативни пазари в кварталите „Бузлуджа“, „Колю Фичето“, „Чолаковци“ и „Картала“. През 60-те години градските линии са обслужвани от автобуси „Шкода 706 РТО“. През края на 70-те се появяват около 25 броя единични и съчленени автобуси „Икарус 180“ и „Икарус 280“ за обслужване на новите жилищни квартали и индустриални зони. Често срещани (около 20 броя) са единични и съчленени градски автобуси „Чавдар“. През времето на социализма се взима решение за построяване на тролейбусни линии и да бъдат закупени съветски автомобили „Зиу-9“. Местата за почивка също са били приоритет през това време. Изграждат се вилни зони и паркове в новите квартали. Допълнително се облагородяват паркове като „Дружба“ и „Марно поле“. Също така се подобряват и местата за отдих на хълма „Света гора“. В парка „Света гора“ през 1982 г. започва строеж на увеселителен комплекс с виенско колело. През 1985 г. тържествено е открит аудиовизуалният спектакъл „Звук и светлина“. Велико Търново след 1989 г.
Велико Търново – новата част от града
Политическите промени в страната оказват влияние и във Велико Търново. Десни, центристки и леви политически сили са в основата на общинската власт през 90-те години. В града отново се чувстват ценностите на християнското семейство и българската култура и дух. През 1991 г. в транспортната система е включен и нов вид транспорт – тролейбусният. Една от най-мрачните страници в историята на града е събарянето на сградата на училище „Петър Дабков“ (в центъра на града), за да бъде построена банка. През следващите години се откриват няколко нови предприятия в областта на хранителното производство. В края на деветдесетте и началото на XIX век е завършен южният пътен възел, който е един от най-големите в страната. В града се построяват нови хотелски комплекси и търговски обекти. В града е открит филиал на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите. Градът става домакин на фестивали, свързани с българската народна музика. След 2000 година започва реставрацията на църквата „Св. Четиридесет мъченици“. След 2007 г. започва реставрацията на редица исторически обекти в старата част на града и историческия хълм Трапезица. През 2013-та година се изготвя план за създаване на нов градски център в района на „Старото военно училище“ – към момента обектът е частично започнат.

Прочети още