Запитване за резервация

ВНИМАНИЕ! Цената, която виждате към системата за запитване за резервация подлежи на промяна (не е крайна), тъй като хотелите променят цените на различните помещения зависимост от сезона. В случая тя има ориентировъчна цел за клиентите и техническа цел за да можем да получим запитването ви през самата система.


Как ди изпратите запитване през системата?


  • 1. Кликнете на "Дати". От календара изберете дата на настаняване и на освобождаване.
  • 2. Изберете помещение от раздел "Допълнителна информация" надолу.
  • 3. Раздел "За колко човека?" оставете така. Инструкции в т.6
  • 4. Натиснете бутона "Продължи".
  • 5. В раздел "Изпрати резервация" въведете лице за контакти - име, фамилия, email и телефон.
  • 6. В "Допълнителни детайли" моля напишете, кое помещение сте избрали и за колко човека.
След като сте изпратили запитване очаквайте наш представител да ви се обади и да уточните подробностите.

We are sorry, this accommodation is not available to book at the moment


Warning: Invalid argument supplied for foreach() in /home/viag5czb/public_html/portal/wp-content/plugins/formcraft3/formcraft-main.php on line 996

Обща информация

Ваканционно селище Санта Марина се намира на 2 километра северно от старинния град Созопол. Разположено непосредствено над прекрасния Царски плаж, ваканционното селище се състои от вили, подредени амфитеатрално по протежение на залива.

Описание на хотела:

Ваканционно селище Санта Марина са изградени в типичен за Созопол архитектурен стил с бели фасади, керамични покриви, камък и дърво.Вилите предлагат луксозни едностайни и двустайни апартаменти и студия.Центърът има обществено предназначение и е разположен на две нива на входа на ваканционното селище, което осигурява пленителна гледка към морето и стария град на Созопол.На по-ниското, ниво се предлагат услуги, като настаняване, туристически услуги, автомобили под наем, интернет достъп, международни разговори и др., които са съсредоточени в рецепцията. Тук има още пиано бар Joy и магазин.Две стълбища от дясно и ляво на този сектор водят към следващото ниво, където е съсредоточена забавната част на комплекса. Второто ниво предлага динамична комбинация от ресторант, игрална зала, три басейна за възрастни, два от които с pool bar и два за деца. Два от басейните са свързани, като образуват водопад с височина 1 м. при връзката. Около басейните са разположени соларни тераси, както и помещения с обслужващ характер (душове, тоалетни, съблекални).Всички нива и съоръжения в Центъра за услуги и развлечения на Санта Марина имат рампи за детски и инвалидни колички. Дневният бар е в центъра на соларните тераси. Комплексаът Ви посреща в 2 ресторанта – Галерия в който се сервират закуски и обяди на блок маса, Аполония /a-la-carte/ и 1 пицария. Над кухнята на ресторанта се намира игрална зала. От двете страни на това ниво има стълби и рампи, които отвеждат към вилите.

Описание на стаите:

Ваканционно селище Санта Марина Ви предлага уютни апартаменти с различни размери, готови да посрещнат всичките Ви нужди – разполагат със сешоар, контакт за електричество с 2 стандарта, директна телефонна линия, климатик, кабелна телевизия, достъп до интернет. Всеки апартамент има напълно оборудвана кухня, балкон и красива морска гледка. Помещенията са общо 1200 – студиа, двустайни и тристайни апартаменти.

Спорт / Забавления:

На разположение на гостите на комплекса са 2 пясъчни плажа, 24 часа охрана и рецепция, бизнес център, банкомати, паркинг, голф колички и електроавтобуси за придвижване в комплекса, влакче до и от къмпинг Смокиня, медицински център, дрогерия, 5 басейна с шезлонги и чадъри, 3 бар – басейни, 2 СПА центъра, салон за красота, 2 супермаркета, 4 ресторанта,

За децата:

Анимационна зала, детски басейн, зала за тихи игри, интернет зала

Домашни любимци

Хотелът допуска домашни любимци.

Удобства

  • Sauna
  • SPA център
  • Външен басейн
  • Детска площадка
  • Дневен бар
  • Интернет
  • Кабелна телевизия
  • Климатик
  • Мини бар
  • Нощен бар
  • Отопление
  • Сешоар
  • Спортна площадка
  • Телевизор
  • Телефон
  • Тераса
  • Хладилник

Интернет

Хотела разполага с интернет достъп.

Паркинг

Хотела разполага със собствен паркинг.

Транспорт

Хотелът тазполага с летищен транспорт.

България - Созопол

България - СозополСозопол е град в Югоизточна България на Черно море. Той е разположен на няколко малки полуострова в южната част на Бургаския залив. С население от 4317 души по данни от Преброяването към 1 февруари 2011 година, той се намира в област Бургас и е административен център на Община Созопол. Созопол е наследник на гръцката колония Аполония

Sports & nature

Климатът в Созопол и региона е по средата между влажния субтропичен климат и средиземноморския, със сравнително топли, но ветровити зими (средноянуарска температура +6°С) и дълги, топли лета (средноюлска температура +27°С). Черно море и въздушните преноси от Средиземно море са основните му формиращи фактори. Преобладават зимните северозападни и югозападни ветрове и то с почти двойно по-голяма скорост от средната за страната. Това превръща района в неизползваем за рекреационни дейности през студеното полугодие. През топлото полугодие (април-септември) преобладават източните ветрове, свързани с дневния морски бриз. Макар и с по-слабо климатично влияние, нощният бриз (от сушата към морето) е сред характерните климатични фактори. Средната му скорост (1-2 м/сек.) е значително под тази на дневния бриз (3-6 м/сек.). Прилежащият морски басейн обуславя целогодишна висока влажност на въздуха. Районът е характерен с малко валежи и продължителни засушавания (17-28 дни през лятото и есента, 14-15 дни през зимата и пролетта).[1]

Culture and history info

Първото име на града, дадено му от гръцките колонисти при неговото създаване е Антеа. То е променено по-късно в Аполония в чест на древногръцкия бог Аполон, покровител на изселниците, почитан и като лечител. За бъде различавал от други градове с името Аполония съществували по-това време (катоАполония Илирийска или Аполония Мидрониорум) градът е известен и с пояснителния си епитет Понтика, тоест Понтийска, Черноморска (на старогръцки Ἀπολλωνία Ποντική) или Магна, Велика. От късната античност Аполония е известна като Созополис[10] (изписвано на гръцки Σωζόπολις, на новогръцки Σωζόπολη, Созополи, на катаревусаΣωζόπολις, Созополис, в превод Град на спасението, избавлението или оздравяването). В генуезски извори, портулани и морски карти издадени след 13 век града е споменат с имената Sixopoli, Sizopoli, Sinopolis, Sunopolis, Susopori, Suxopori, Gisopoli, Gixopoli и Grisopoli.[11] През османския период името се видоизменя в турското Сизеболу[12] или Сизеболи.[13][14] След Освобождението се налага българската форма Созопол. Античност
Червена керамика, Археологически музей
Созопол е най-старият град по българското черноморско крайбрежие. Най-ранното селище в района възникнало в края на 5 век преди Христа. Първоначално там се заселели рибари, земеделци, скотовъдци и металурзи, които добивали руда от близкия Медни рид. Селището продължило да се развива и през раннобронзовата епоха, а жителите му търгували с бронзови сплави в Черно и Егейско море. Подводните проучвания в акваторията на созополското пристанище разкриват останки от жилища, керамични съдове, каменни и костни оръдия на труда от бронзовата епоха. В края на 2 и началото на 1 хилядолетие преди Христа по югозападния черноморски бряг се заселват траките. Според Херодот района на днешния Созопол е заселен от тракийското племе скирмиади, известни в древността като опитни рудари, те поддържали търговски връзки с целия Егейски свят.[15] От това време в Созополския залив са открити и многобройни каменни котви и щокове, които свидетелстват за активно корабоплаване. През 620 година преди Христа, изселници от големия гръцки град на малоазийския бряг Милет основават на мястото на тракийското селище гръцка колония с името Антеа.[14] Колонията се разраства и полисът, преименуван по-късно в Аполония, израства като важен търговски и пристанищен център в Черно море. Полисът се намирал в близост до земите на тракийските племена скирмиани и нипсеи, а стратегическото му разположение му позволявало да владее подходите на богатите на суровини Черноморска Тракия и Странджа и да играе посредническа роля в търговията между Атинския морски съюз, полисите в Средиземно море и тракийските племенни съюзи. Търговското влияние на Аполония в Тракия се основава на съюз с владетелите на Одриското царство, сключен през 5 век преди Христа. Полисът поддържа активни връзки с големите центрове на Гърция Милет, Атина, Коринт, Хераклея Понтийска, островите Родос, Хиос, Лесбос, Египет и други. От края на 6 век преди Христа Аполония започва да сече собствени монети. Значението на активната търговия по море и корабоплаването обуславя и приемането накотвата като емблема на полиса, сечена и върху монетите. Конкуренцията със създадена около век по-късно мегарска колония Месемврия, води до създаването на колонията Анхиало. Новата колония, разположена непосредствено южно от Месемврия, имала задължението да пази достъпа до Бургаския залив, чрез който мегарците се опитват да търгуват с траките. Освен стратегическото си значение, Анхиало е богато и на подводни залежи на сол. За активния добив на сол още в Античността сочат промените по морското дъно в залива. Аполония успява да запази независимостта си и по времето на военните кампании на Филип II Македонски (342-339 година преди Христа) и Александър Македонски (335 година преди Христа).[16] Богатият град се превръща в център на високо развито изкуство. В града се намирал голям храм на бог Аполон. Точното му местоположение не е известно, вероятно е бил на остров Свети Кирик, но в него е имало 12-метрова статуя на Аполон, изработена от атинския скулптор Каламид. През 72 година преди Христа римският пълководец проконсул Марк Лукул превзема града и отнася със себе си статуята на бог Аполон от светилището и я поставя на Капитолия в Рим. Статуята е претопена след приемането на християнството за официална религия в Римската империя. Въпреки, че градът упада и отстъпва водещата роля в региона на Анхиало и Деултум, той се възстановява, като е известен в римския свят с епитета Магна (Велика).[16]
Изглед към Созопол
Средновековие Сред разделянето на Римската империя през 395 година, регионът на днешния Созопол влиза в пределите наИзточната Римска империя. По времето на император Анастасий (491-518) около града са изградени крепостни стени, използвани и през следващите векове, като на много места са престроявани и доизграждани. Градът от 4 век важна крепост в хинтерланда на Константинопол, разположена на крайморския път Виа Понтика. През 812 година, при управлението на българския хан Крум Созопол влиза в пределите на България, но подобно на останалите черноморски градове, често се връща във византийско владение, като за последно е завладян отТодор Светослав. През средните векове запазва статута си на областен и епископален град. За утвърждаването му като един от най-важните християнски центрове по Западното Черноморие, голямо значение изиграват манастирите („Св. Йоан Продром“, „Св. св. Кирик и Юлита“ и „Св. Анастасия“ на едноименните острови; „Св. Никола“ при днешния град Черноморец и манастирите в града - „Св. Йоан“, „Св. Апостоли“ и „Св. Богородица“.). През 1366 година при похода на граф Амадей VI Савойски към българското Черноморие (1366-1367) градът е превзет и продаден на Византия. През 1453 година след дълга обсада и въпреки помощта на венециански и генуезки кораби, градът пада във властта на османските турци. Османски период През XVII век Созопол често е обект на пиратски набези (предимно от запорожки казаци). През 1629 година всички манастири и църкви в града са опожарени и унищожени от турците. В резултат от опустошенията Созопол отстъпва водещата си роля в региона.[17] По време на руско-турската война от 1828-1829 година, на 16 февруари 1829 Созопол е превзет от военноморски десант под ръководството на контраадмирал Михаил Кумани и е превърнат във временна база на руския черноморски флот[18], подпомогнат от опълчение от местното българско и гръцко население.[19] След подписването на Одринския мирен договор Созопол е върнат на Османската империя, a част от населението напуска града с оттеглящите се руски войски. От XVIII и XIX век са запазени църкви и множество къщи от дърво и камък, създаващи архитектурния облик на днешен Созопол. Старинните икони идървени иконостаси представляват най-добрите постижения на художествените занаяти от онова време.

Прочети още