Запитване за резервация

За да изпратите запитване за резервация следвайте следните стъпки:

  • Изберете тип стая.
  • Кликнете на "Дати". От календара изберете дати от (настаняване) и до (освобождаване).
  • В раздел "За колко човека?" изберете броя на възрастните и деца (ако има).
  • Проверете въведените данните от "Обощение" и натискате бутона "Продължи".
  • В раздел "Изпрати резервация" въвеждате име, фамилия и телефон за контакти. Това е лицето за контакти, с което ние ще се свържем за да уточним по-нататъчните детайли. Едно лице може да прави резервация за 2ма и повече човека. По-късно се уточняват, на кои имена се правят резервациите.

  • Апартамент обновен СБР

    + подробно
    Макс:
    Цени от: 64.0 лв.
    ДАТИ

    Цената включва: Закуска, обяд, вечеря и до 4 процедури на ден в зависимост от здравния статус
    Цената на нощувка НЕ включва 2 лв здравна застраховка, която се плаща на място и е задължително условие за всички пребиваващи в санаториумите. Начислява се на базата на брой нощувки.

  • Апартамент СБР

    + подробно
    Макс:
    Цени от: 55.5 лв.
    ДАТИ

    Цената включва: Закуска, обяд, вечеря и до 4 процедури на ден в зависимост от здравния статус
    Цената на нощувка НЕ включва 2 лв здравна застраховка, която се плаща на място и е задължително условие за всички пребиваващи в санаториумите. Начислява се на базата на брой нощувки.

  • Двойна стая 1А обновена СБР

    + подробно
    Макс:
    Цени от: 53.0 лв.
    ДАТИ

    Цената включва: Закуска, обяд, вечеря и до 4 процедури на ден в зависимост от здравния статус
    Цената на нощувка НЕ включва 2 лв здравна застраховка, която се плаща на място и е задължително условие за всички пребиваващи в санаториумите. Начислява се на базата на брой нощувки.

  • Двойна стая 1А СБР

    + подробно
    Макс:
    Цени от: 46.5 лв.
    ДАТИ

    Цената включва: Закуска, обяд, вечеря и до 4 процедури на ден в зависимост от здравния статус
    Цената на нощувка НЕ включва 2 лв здравна застраховка, която се плаща на място и е задължително условие за всички пребиваващи в санаториумите. Начислява се на базата на брой нощувки.

  • Резервация НОИ

    + подробно
    Макс:

    Резервация НОИ. Условия за изпозлване на програмата

    1. Резервация по НОИ. Необходими документи за постъпване на лицата при изпълнителите на дейността по профилактика и рехабилитация:

      -Документ за самоличност.-Удостоверение от ТП на НОИ – в два екземпляра.  (Удостоверение не се издава на лица със здравословни противопоказания за провеждане на профилактика и рехабилитация. )
      -Медицинско направление от лекуващия лекар – в два екземпляра.
      -Лична амбулаторна карта и/или медицинската документация, удостоверяваща настоящото и миналото здравно състояние на лицето – епикризи, изследвания, снимки, електрокардиограми и други документи, според конкретния случай.
      Лица със здравословни противопоказания не се приемат от съответните изпълнители на дейността по профилактика и рехабилитация.

    2. Необходими документи за представяне в ТП на НОИ:

      -Медицинско направлениеПравото на парични помощи за профилактика и рехабилитация се ползва след преценка на лекуващия лекар за необходимостта от провеждане на профилактика и рехабилитация за диагностично уточнено заболяване, която се отразява в медицинско направление (Бл. МЗ № 119).
      Медицинското направление се издава от лекуващия лекар в два екземпляра и в него той документира заболяването, за което е необходимо провеждане на профилактика и рехабилитация, придружаващите заболявания, ако има такива, медицинските мотиви за рехабилитацията, както и съответните медицински изследвания.
      Медицинското направление трябва да е издадено не по-рано от 30 календарни дни преди датата на постъпване при съответния изпълнител на дейността по профилактика и рехабилитация.
      – Документ за самоличност
      – Документ по образец, удостоверяващ осигурителните права на лицето (изтегли ОБРАЗЕЦ).
      – Лична амбулаторна карта и/или медицинска документация, удостоверяваща настоящото и миналото здравно състояние на лицето – епикризи, изследвания, снимки, електрокардиограми и други документи, според конкретния случай.Лицата трябва да представят цялата медицинска документация, която доказва наличието на заболяването, отразено в медицинското направление като показано за вторична профилактика и рехабилитация.
      – За лицата с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто експертно решение на Териториална експертна лекарска комисия, респективно на Националната експертна лекарска комисия.
      – За лицата, претърпели трудова злополука разпореждане за приемане на злополуката за трудова
      – За лицата с професионална болест –  експертно решение за признаване на професионална болест.

    3. Общи условия

      Лицата представят описаните документи в териториалното поделение на Националния осигурителен институт по постоянен или настоящ адрес в срок до 10 работни дни преди датата на постъпване при изпълнителите на дейността по профилактика и рехабилитация.
      Удостоверение не се издава на лица със здравословни противопоказания за провеждане на профилактика и рехабилитация.
      Задължавате се да спазвате посочените в удостоверението, издадено от НОИ, срок за рехабилитация, както и да ползвате компонента на парична помощ-медицински процедури, нощувки и частична помощ за хранене. При неспазване на тези изисквания направените разходи за целият период са за Ваша сметка по чл. 11 ал. 1 от Наредба за ползване на паричните помощи за профилактика и рехабилитация от 01.01.2010 г.

[[[["field30","contains"]],[["show_fields"]],"and"]]
1 Step 1
Запитване за резервация

Попълнете всички полета, които са с етикет "задължително".

Брой хора?задължително
Плащанезадължително
keyboard_arrow_leftPrevious
Nextkeyboard_arrow_right
FormCraft - WordPress form builder

Обща информация

Специализирана болница за рехабилитация – Кюстендил. Основните ресурси на филиала са минералната вода и торфената кал от находището “Чукльово блато” в с. Байкал, Кюстендилско (находището на торфена кал е единственото одобрено изключително за медицински нужди). Торфът се отнася към групата на пелоидите, чиято формация е процес на геологично естество. Минералната вода дължи оздравителните си качества предимно на това, че е сулфидна, силициева и леко до умерено флуорна. От особено значение е състава на минералната вода, която е с ниска минерализация и съдържа сяра, соли и различни йони , с температура 17,5 – 73 оС . Тя е бистра, безцветна с приятни вкусови качества, въпреки лекия мирис на сероводород.

Базата разполага с 150 легла разположени в 67 помещения:

  • 3 апартамента – реновирани
  • 3 апартамента
  • 19 реновирани стаи с 2 легла (І А* категория)
  • 8 стаи с 2 легла (ІА категория)
  • 15 стаи с 3 легла (ІА категория)
  • 4 стаи с 1 легло (ІІ категория)
  • 10 стаи с 2 легла (ІІ категория)
  • 5 стаи с 3 легла (ІІ категория)

Климат

  • Преходно-континентален, мек със средиземноморско влияние.
  • Средногодишна температура на въздуха:  + 10,7 оС

Деца / Допълнителни легла

В СБР Кюстендил е забранено пребиваването на деца поради спецификата на лекуваните случаи в заведението. Единствения санаториум, в който се разрешава пребиваване на деца е СБР Сандански.

Домашни любимци

Домашни любимци не се допускат.

Настаняване

10:00

Освобождаване

10:00

Удобства

  • Sauna
  • Външен басейн
  • Вътрешен басейн
  • Джакузи
  • Кални вани
  • Конферентна зала
  • Минерални вани
  • Салон за ЛФК
  • Сейф
  • Собствен паркинг
  • Солариум
  • Тангенторни вани
  • Фитнес зала

Интернет

Базата не разполага с интернет достъп.

Паркинг

Безплатен паркинг за пациентите на болницата.

Транспорт

  • влак
  • автобус

България - Кюстендил

България - КюстендилКюстендѝл (средновековно име: Велбъжд, антично име: Пауталия) е град в Югозападна България. Областен център на Област Кюстендил и административен център на Община Кюстендил. Намира се в близост до границата с Република Македония и с Република Сърбия. Балнеоложки и туристически център с национално и международно значение, археологически и архитектурен резерват, изходен пункт за туризъм и ски-спорт

Sports & nature

Води През Кюстендил протичат две маловодни реки – Банщица и нейния приток – Колушка, като коритото на втората е изцяло покрито. На територията на града бликат множество топли минерални извори с лечебни свойства. Те са съсредоточени в разлома, разделящ планината Осогово от Кюстендилската котловина в една ивица дълга около 1 км и широка 200-250 м. Изворите (40 на брой) са каптирани в общ резервоар. Дебитът им е 35 л/сек. Минералната вода при каптажа е с температура 74° С – една от най-горещите в страната. Тя е бистра, безцветна със силен мирис на сероводород. Притежава доказани лечебни свойства за определен род заболявания. Кюстендил ските минерални извори са благоприятни за лечение на дихателните пътища, на опорно-двигателния апарат и гинекологични заболявания. По своя химичен състав те са: хидро карбонатно-сулфатно-натриеви с алкална реакция. Множеството минерални извори в съчетание с умерения климат, прекрасната природа и богатото културно-историческо наследство са благоприятни предпоставки за развитие на различни форми на туризъм. Климат Кюстендил попада в зона на преходно-континентален климат със средиземноморско влияние (главно по течението на река Струма). Средногодишнататемпература е 12,5°С. Най-високата средно месечна температура е през юли (21,8°С), а най-ниската през януари (-0,8°С). Годишната температурна амплитуда е 22,6°С. Тя е сравнително голяма и е показател за преобладаващ континентален характер на климата. Лятото е топло и продължително, зимата е къса и мека до не много студена (само 30 дни с температура на въздуха 0°С), пролетта настъпва рано и устойчиво се задържа след първите дни на март, а есента е продължителна, топла и слънчева, като се задържа устойчиво до към края на ноември. Валежите са умерено изразени – средногодишно 624 мм, като снежната покривка се задържа средно 30-40 дни през зимата. Поради умерено изразената облачност и слабата мъгливост (средно 22 дни през годината) продължителността на слънце греенето е значителна – около 2300-2400 часа годишно. Втората половина на лятото и началото на есента в Кюстендил са най-слънчевите през годината, а най-голяма е облачността през зимата. Влажността на въздуха е умерено изразена. Тя се движи между 65 и 70% и е сравнително ниска през летните месеци (особено през август). Кюстендил и котловината се характеризират със слаба ветровитост. Най-ветровита е пролетта, а най-тиха есента. Средната годишна скорост на вятъра е 1,4 м/сек. През зимните и пролетните месеци в града се появява топлият и поривист вятър „фьон“, който предизвиква рязко затопляне на времето. Температурният режим се характеризира с някои особености. Зимно време се наблюдават температурни инверсии, а през лятото в резултат на прегряване на атмосферния въздух максималните дневни температури се покачват до 35-37°С. Най-ниската (екстремна) температура в града е измерена през януари и е -27°С, а най-високата – през август и е +41°С.

Culture and history info

Кюстендил е един от най-древните български градове. Градът има осемхилядолетна история на поселищния живот и повече от 1900-годишна градска традиция. В историята е известен с имената Пауталия, Улпия Пауталия, Пауталия Аврелий, Велбъжд, Константинова баня, Ълъджа, Баня, Котка, Коласия, Кюстендил. Античност
Крепостта „Хисарлъка“
Присъствието на траките в Кюстендилската котловина датира от края на бронзовата епоха (втората половина на ІІІ-то хилядолетие пр.н.е). Района се населява от тракийските племена пеони, агриани, дентелети и др. По името на най-голямото от тях цялата област се нарича Дентелетика. През V – IV век пр. н. е. привлечени от лековитите минерални извори траките основават селище. След падането на Тракия под римска власт (45 г. от н.е.) римляните превръщат селището във важен търговски център и известен балнеологичен курорт, който наричат Пауталия (на лат. Pautalia). Пауталия е град с интензивен живот и е административен, стопански и културен център на обширна територия. По времето на император Марк Улпий Траян (98-117) през 106 г. от н.е. Пауталия получава градски права и добавя към името си представката „Улпия“ (на лат. Ulpia Pautalia) . През периода от времето на император Антонин Пий (138-161) до император Каракала (198 – 217) градът сече собствени монети, които са богат източник на информация за градския живот. След Миланския едикт от 313 г. Пауталия става епископски център, а нейната градска територия – диоцез на Пауталийската епископия. През IV век след зачестили набези на варварски племена е изградена крепостта на Хисарлъка, преустроена по време на византийския императорЮстиниан I (527-565), тя е използвана до 15 век. Не е известно дали градът е завладян от готи, авари, вестготи или славяни. След 553 г. името Пауталия не се среща. Средновековие Писмени сведения за града през време на Първата българска дьржава (VII-XI в.) не са запазени. Не е известно кога Велбъжд е присъединен към новооснованата българска държава, но вероятно това става по време на царуването на хановете хан Кардам (777 – 802) или Крум (803 – 814). През IX в. Велбъжд е вече български град, като след покръстването, при княз Борис I (852 – 89), се превръща във важен епископски център на Българската православна църква и остава такъв през цялото съществуване на Първата българска държава. Към края на X и нач. на XI в. Велбъжд се намира в границите на Самуиловата държава. Между изброените в апсидата на Преспанската базилика епископски тронове, подчинени на Българската патриаршияв Преспа, е и епископският трон на Велбъжд. През 1018 г. българската държава пада под византийска власт и Велбъжд е включен в пределите на Византийската империя. В дадената от императорВасилий II Българоубиец (976 – 1025) грамота, където се потвърждават привилегиите на заварените от времето на царете Петър I(927 – 969), и Самуил(997 – 1014) български епископства, е споменат и епископът на Велбъжд, в чието подчинение освен самия град Велбъжд се числят още укрепените градове Сътеска, Германея, Теример, Стоб, Долна Сътеска и Разлог. Велбъжд по това време е важен духовен център. В епископските списъци от времето на император Алексий I Комнин (1081 – 1118) велбъждският епископ е споменат на трето място преди средецкия. През 1204 г., при управлението на крал Калоян (1197 – 1207) Велбъжд е превзет от българската войска и отново става част от българската държава. И през този период градът продължава да е един от важните административно-стопански и епископски центрове. По това време той принадлежи към Прилепската или към Скопската хора (според Дубровнишката грамота на цар Иван Асен II (1218 – 1241) от 1230 г.). За известен период от време, през царуването на цар Михаил II Асен (1246 – 1257), когато много родопски крепости и цяла Македония са завоювани от никейския император Теодор II Ласкарис (1254 – 1258), Велбъжд става пограничен град на българската държава. След смъртта на цар Иван Асен II и настъпилия временен упадък на българската държава Велбъжд за известно време е присъединен към Византийската империя от император Йоан III Дука Ватаций (1222 – 1254). През време на Втората българска държава Велбъжд се радва на голям икономически разцвет. В околностите му и по склоновете на планината Осогово се експлоатират различни рудни находища – главно за добиване на цветни метали и желязо. Значението на Велбъжд като духовен център е подчертано и от римския папа Инокентий III (1198 – 1216). Чрез своя легат, представител на апостолическата църква в България, той изпраща палиум на епископите Анастасий Велбъждски, Сава Преславски и на търновския архиепископ Василий Търновски. Възползвайки се от неизгодното вътрешно и външно положение на България в началото на XIV в., сръбският кралСтефан II Милутин (1282 – 1321) нахлува по долините на реките Вардар и Струма и завладява Велбъжд, който за дълги години попада под сръбска власт и влияние. На 28 юли 1330 г., в битката при Велбъжд между българската войска, водена от цар Михаил III Шишман Асен (1323 – 1330) и войската на Сръбското кралство, предвождана от крал Стефан Урош III Дечански (1321 – 1331) българите претърпяват тежко поражение, а българския цар е тежко ранен и три дни по късно умира. Към средата на XIV в. в Югозападна България се формира ново държавно образувание с център Велъбжд начело с фамилията на Деяновци (Драгаши). Родоначалник на Деяновци е севастократор и деспот Деян Драгаш. Владенията на неговите синове Йоан Драгаш и Константин Драгаш се простират между реките Вардар и Струма, а за столица е избран главният град на областта Велбъжд. При Константин Драгаш деспотството има голямо териториално разширение, но изпада във зависимост от Османската империя. Деспот Константин Драгаш загива заедно с Крали Марко /също османски васал/, сражавайки се на страната на Баязид I в битката при Ровине срещу влашкия владетел Мирчо Стари през 1395 година. Наследен е от сина си Яков, който приема исляма и името Якуб. Последен владетел на Велбъжд е Юсуф (с християнско име Стефан), вероятно помюсюлманчен син на Константин Драгаш или на Якуб. По името на Константин Драгаш след покоряването му от османските турци градът е наречен Кюстендил според практиката на османските завоеватели да назовават завладените градове по името на последния християнски владетел. В Османската империя
Кюстендил, 1690 г., гравюра върху мед от Якоб Харевейн
След завладяването на Балканския полуостров, Кюстендил става административен център на Кюстендилския санджак, най-големият в провинция Румелия, който включва 14 каази (околии) : Кюстендилска, Радомирска,Дупнишка, Петричка, Мелнишка, Дойранска, Тиквешка, Велешка, Струмишка, Радовишка, Щипска, Кратовска,Враняшка и Кривопаланска. Християнското население на Кюстендил е прогонено в околните села, избито и помохамеданчено. На негово място в града се заселват 60 турски семейства от гр.Кония, Мала Азия. Името Велбъжд се заменя с Константин-илли (Константинова земя) по името на последния му християнски владетел Константин Драгаш, което преминава в Кюстендил. Завладяването на града от османските турци води до бързия му упадък и за столетия напред той се превръща в провинциален османски град с преобладаващо турско население и ориенталски облик. На два пъти градът вижда християнски войски. През март 1690 г. австрийският военачалник Антонио Валерио Жич с войскови отряд от 2000 пехотинци и 100 конници прониква в района, разбива турците и превзема града. 46 години по късно – през 1737 г. друг австрийски отряд от 100 конници прониква до близкото кюстендилско село Перивол (сега Драговищица), разбива турската войска, пленява знамето и се оттегля. Възраждане
Кюстендил, картина от Йозеф Обербауер, 1908
През Възраждането градът започва бързо да се развива и разраства, като една от причините за това е нарастване броя на християнското българско население. През 30-те години на 19 век от тук минава френският геолог Ами Буе, който описва Костендил като многолюден град с 5000 – 6000 жители българи и мюсюлмани. Има доста джамии, една часовникова кула и голям брой дюкяни, като преобладават оръженйниците и ковачниците. Има няколко бани с минерална вода[2] Започва строителство на нови църкви: „Успение Богородично“ (1816), „Свети Мина“ (1859), „Свети Димитър“ (1866). Открива се килийно училище (1821), впоследствие взаимно училище (1849), основава се първото в района читалище (1869). Жителите на града вземат дейно участие в църковно-националната борба. В околните планини действат хайдушките чети на Ильо войвода и Румена войвода, една от малкото жени-войводи в българската история. През 1872 г. учителят Тодор Пеев основава таен революционен комитет. Кюстендил е освободен от руските войски на 29 януари 1878 г. (по нов стил). Нова история След Освобождението Кюстендил става един от значимите градски центрове на Югозападна България. През 1909 година е свързан с железопътна линия със София. В началото на ХХ век Кюстендил е провинциален промишлен и търговски център с развита лека и хранително-вкусова промишленост и овощарство. Градът се утвърждава и като курорт. При избухването на Балканската война през 1912 година сто тридесет и двама души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] В годините на Народната република в Кюстендил са построени големи индустриални предприятия като Кондензаторен завод, Оптикомеханичен завод, Трансформаторен завод, Завод за кухненско оборудване, Обувен завод, Винпром, Консервена фабрика, Завод за прежди и др. През 60-те и 70-те години на века се извършва масирано строителство, оформят се съвременните жилищни комплекси „Запад“, „Румяна войвода“, „Герена“, „Бузлуджа“.

Прочети още

Лечение на заболявания

Заболявания на опорно-двигателния апарат с възпалителен, дегенеративен, травматичен и ендокринен характер:

  • ревматоиден артрит, Бехтерев, артрити от неспецифично естество /подагрозен, реактивен, псориатичен, ревматичен и др./ възпалителна полиартропатия;
  • дискова болест;
  • артрозна болест, възпалителна полиартропатия /на една или повече стави/, спондилоартроза
  • периартрити, епикондилити, тендовагинити, бурсити, миозити, фиброзити, синдром на карпалния канал;
  • състояния след фрактури, дисторзии , луксации и др. травми
  • Морбус Зудек
  • състояние след ендопротезиране на стави

Заболявания на периферната нервна система: неврити, радикулити, неврофибромиозити, плексити, невралгии

  • моно- и полиневропатии /диабетна, токсична , идиопатична, медикаментозна и инфекциозна/, периферни нервни лезии    /парези/.
  • последици от травми и наранявания на ПНС и гръбначен мозък, следтравмичен миелит

Заболявания на централната нервна система:

  • ранна рехабилитация на слединсултните състояния и рехабилитация на усложненията в по-късните стадии, последици от травми на ЦНС, родова травма на ЦНС, паркинсонов синдром, мигрена, невровегетативни дистонии, интоксикационни енцефалопатии, ДЦП

Гинекологични и андрологични заболявания, стерилитет при жената и мъжа

  • хронични възпалителни процеси на яйчниците и тръбите от неспецифично естество, аднексити, метрити, ендо-, пери- и параметрити, овариална дисфункция, , усложнения след оперативна интервенция /сраствания и др./, последствия от хронични неспецифични възпалителни заболявания.
  • Състояние след гинекологични операции.
  • Простатити, олигоспермия, епидидимит.

Кожни заболявания

  • състояния след термична и химична травма /изгаряне, измръзване/
  • състояния след конквасация, състояния след кожни пластики.
  • болест на цикатризацията /ръбцови изменения от различно естество/.
  • хронични екземи, себороична екзема, псориазис, невродермити, хронична уртикария, пруритус.

Професионални заболявания

  • хронични отравяния със соли на тежки метали /олово, живак, бисмут/
  • пренапрежение на горни и долни крайници

Болести на дихателната система

  • хронични фарингити, хронични трахеити, хронични синузити, хронични бронхити, хронична астма.

Противопоказания

- инфекциозни заболявания;
- злокачествени новообразувания;
- туберкулоза и кожно-венерически заболявания;
- епилепсия и други неизяснени припадъци;
- сърдечни заболявания в стадий на декомпенсация.

Спациалисти

  • физикална и рехабилитационна медицина
  • неврология
  • гинекология
  • епидемиология
  • психолог
  • логопед

Оборудване

  • Богата гама от физиотерапевтична апаратура
  • Външен басейн
  • Вътрешен басейн
  • Фитнес зала
  • Тангенторни вани
  • Минерални вани
  • Кални вани
  • Джакузи
  • Сауна
  • Солариум
  • Салон за ЛФК

Методи на лечение

  • балнолечение – вани, лечебни душове, басейни, подводна гимнастика, подводен масаж, иригации, инхалации, питейно приложение;
  • калолечение – кални апликации, кални вани;
  • кинезитерапия- активна, пасивна;
  • лечебна физкултура – индивидуална и групова, дихателна гимнастика, механотерапия;
  • лечебен масаж;
  • специализирани техники и методики;
  • мануална терапия;
  • теренно лечение;
  • пълна гама апаратна физиотерапия-електролечение, светлолечение,  аерозолотерапия;
  • лазертерапия;
  • рефлексотерапия;
  • парафинолечение;
  • луголечение;
  • ароматерапия;
  • диетично хранене според заболяването.